Ърл Гарднър: Дръзката разведена жена

Благодаря ви много — каза Мейсън, като протегна ръка на Банър. — Несъмнено ще се видим пак.

Когато Мейсън напускаше кабинета, Елвина Митчел му отправи любезна усмивка.

— Довиждане, господин Мейсън.

— Довиждане засега — отвърна Мейсън. — Надявам се, че пак ще се срещнем.

Вече в канцеларията си, той сподели с Дела Стрийт:

— Представи си, макар че всичко е наред, започвам малко да се страхувам. А всъщност въпросът се отнася до уреждане на имуществото във връзка с един развод.

— Но как стоят нещата с револвера и двата изстреляни патрона? — запита Дела.

— Това е нещо друго — отговори Мейсън. — Не намирам никаква причина тя да е изстреляла два куршума в тялото на съпруга си от ревност. Можем да приемем, че е стреляла по пътя по някакво животно. А сега нека прегледаме пощата и да видим с каква част от нея можем да се справим, преди да се е върнала Адела Хейстингс.

Мейсън започна да диктува на Дела, но много скоро стана разсеян и неспокоен. От време на време поглеждаше часовника си, след което настъпваше мълчание.

Към четири часа Дела Стрийт не издържа.

— Ако се тревожите, че тя закъснява, защо не използвате телефона?

— Направи това ти, Дела. Телефонирай в Лас Вегас и провери дали има телефон на името на Адела Хейстингс на адреса, посочен в разрешителното й за шофиране.

Дела позвъни и след малко съобщи на Мейсън:

— На нейно име има телефон. От централата звънят на него, но не получават никакъв отговор.

Мейсън помоли отново Дела:

— Позвъни в жилището на Гарвин Хейстингс, без да казваш някакво име. Попитай само дали можеш да говориш с госпожа Хейстингс. Възможно е тя да е отишла там, за да уреди сама въпроса със съпруга си. Колкото повече мисля по това, толкова повече стигам до заключението, че това е най-възможното обяснение. Тя е дошла тук, за да ме види, после решила да се срещне със съпруга си и да му каже какво възнамерява да прави, а той е предложил да се срещнат. — Мейсън щракна с пръсти. — Защо не помислих за това по-рано. Това е единственото възможно обяснение.

Дела Стрийт кимна, потърси телефонния номер на Гарвин Хейстингс, набра го, послуша малко и след това леко окачи слушалката.

— Какво има? — запита Мейсън.

— Обади се телефонният секретар и съобщи, че господин Хейстингс не е у дома си в момента, но ако трябва да му се съобщи нещо, това трябва да стане в продължение на тридесет секунди.

— Добре — рече Мейсън, — да оставим това. Вероятно всичко е наред.

— Но какво ще правим с дамската чанта, парите и оръжието? — запита Дела Стрийт. — Ще ги задържим ли тук?

— Мисля, че до пет часа ще имаме ново посещение от страна на Адела Хейстингс. Тя сигурно ще си спомни къде е оставила чанатата си.

В 5:15 часа Дела Стрийт се обади отново:

— Какво мислите, шефе, ще затваряме ли вече кантората? Часът е пет и петнадесет минути.

Мейсън кимна.

— Мисля, че не ни остава нищо друго, Дела.

— Нима цялата нощ ще мислите по този въпрос? — запита тя.

— Не зная — отвърна Мейсън. — Не мога да престана да мисля за това. Смятам, че трябва да наемем самолет и да отлетим за Лас Вегас.

— Но тя не е там — скочи Дела.

— Нейният апартамент се намира там, а вероятно ние имаме ключ за него.

— Какво очаквате да намерим в него?

— Може би някаква следа — отвърна Мейсън, — а може би и нищо.

— Мислите да влезете в апартамента? — запита Дела.

— Не зная — отвърна Мейсън. — Ще реша това, когато му дойде времето. Бих желал обаче да узная кога тя се е завърнала вкъщи.

— Мислите ли, че тя е отпътувала обратно за Лас Вегас?

— Ако не е направила това, значите намира в критично положение. Напуснала е канцеларията ми, паркирала е вероятно колата си някъде наблизо и навярно е отишла да вземе нещо от нея.

— От какво правите това заключение?

— От нейната чанта.

— Имате предвид нещата в нея?

— Да — отговори Мейсън. — Тя има разрешение за шофиране от Лас Вегас и навярно е пристигнала с колата си до сградата, в която се намираме. Трябвало е да направи нещо с автомобила си и го е оставила на близкия паркинг, получила е разписка и после е дошла тук. Била е много развълнувана. Ние не знаем какво е предизвикало нейното вълнение, но знаем, че вероятно е изстреляла два патрона от един 38-калибров револвер. След време тя си е спомнила, че се нуждае от нещо, което се намира в колата й, взела е разписката от чантата си и е слязла долу на паркинга. И там се случило нещо, което не й е позволило да се върне обратно тук. И сега въпросът е: дали тя е оставила чантата си тук преднамерено или случайно.