Ърл Гарднър: Дръзката разведена жена

— Имат ли някаква обща собственост? — запита Мейсън.

— Нищо съществено за отбелязване, но ние сме готови на едно щедро споразумение.

— Бихте ли изложил вашето предложение?

— Не по телефона — отвърна Банър.

— А къде се намира канцеларията ви? — запита Мейсън.

— В сградата Грейфайър.

— Това е само през няколко блока оттук — рече Мейсън. — Чуйте, Банър, ако имате малко свободно време, ще дойда да ви видя. Преди да се съглася да представлявам госпожа Хейстингс, аз искам да си изясня някои неща.

— Ако дойдете веднага, ще бъда доволен да ви видя — любезно приключи разговора Банър.

— Ще бъда при вас след пет минути — уточни Мейсън.

Той остави слушалката и се обърна към секретарката си:

— Отивам при Банър, Дела, за да разбера поне нещо за този случай. Ако се опитам да го притисна по телефона, той ще стане подозрителен, но ако го посетя за малко, ще бъде склонен да каже повече, отколкото възнамерява.

Мейсън излезе на улицата, дочака зеления сигнал на светофара, прекоси към ъгъла и след като премина няколко блока, влезе в сградата Грейфайър. От указателя се осведоми, че канцеларията на Банър е в стая 438.

Сградата беше модерна, изградена от стомана и бетон, с няколко плавно движещи се асансьора. Само след няколко секунди Мейсън отвори вратата, на която имаше табелка „Хънтли Л. Банър, адвокат.“

Една млада жена, която седеше срещу вратата и изпълняваше едновременно длъжността на секретарка, стенографка и телефонистка, се усмихна неопределено на Мейсън.

— Аз съм Пери Мейсън — представи се адвокатът. — Говорих с господин Банър и…

— О, да — прекъсна го тя живо. — О, да, господин Мейсън. Оттук моля!

Мейсън забеляза стройната фигура и гъвкавата й походка, когато тя се отправи към съседната врата и я отвори.

— Господин Мейсън — произнесе тя.

Мъжът, който седеше зад голямо бюро, стана и пристъпи с протегната ръка и сдържана усмивка. Беше около четиридесетгодишен, с едро тяло и проницателен поглед.

— Това е голяма чест за мен, колега — каза той. — Щеше да ми е приятно да дойда да ви видя, но вие говорехте така бързо, че не успях да подредя мислите си. А това е госпожица Митчел, моята секретарка, господин Мейсън. Тя е ваша гореща почитателка.

Секретарката изгледа Мейсън с тъмните си очи, в които доста ясно личеше определен личен интерес. Тя протегна ръка.

— Очарована съм да се срещна с вас.

Мейсън улови ръката й и се поклони важно.

— Удоволствие е за мене, госпожице Митчел.

— Погрижете се никой да не ни безпокои — нареди Банър.

— О, това не е толкова важно — усмихна се Мейсън.

— За мене обаче е важно — отвърна Банър. — Седнете, господин Мейсън, и се разположете удобно. Случаят Хейстингс ще се окаже може би доста сложен. Но ако вашата клиентка поиска да действа разумно, аз не виждам причина да не се занимаем веднага с уреждането на имуществения въпрос.

— Вие казахте, че имате на ум някакво предложение, което не искахте да изложите по телефона — рече Мейсън.

— Имам и нямам — отвърна Банър. — Вие знаете, разбира се, че понякога се налагат отстъпки. Няма да говоря много и да се обвързвам с думи като: „Ето какво ще направи моят клиент.“ Това ще стане по-късно. Затова ще действам като разумен адвокат и ще кажа: „Ето какво съм готов да посъветвам моя клиент.“ Това не обвързва нито него, нито мене, нито когото и да било.

— Достатъчно — каза Мейсън. — Какво е вашето предложение?

— Ще посъветвам моя клиент да плаща на Адела Хейстингс по десет хиляди долара в продължение на пет години или докато тя пак се омъжи. Ще го посъветвам още да предвиди в завещанието си една кръгла сума от петдесет хиляди долара, като се упомене в споразумението, че това завещание е неоспоримо, освен ако тя не почине преди него.

— Това е доста странен начин за уреждане на въпроса — каза Мейсън. — Не ми харесва идеята за такова завещание. Какво ще кажете, ако вместо това той изготви на нейно име една осигурителна полица за петдесет хиляди долара?

— Това би могло да се уреди — съгласи се Банър. — Аз обсъждах с моя клиент доста варианти за споразумение, но ще ви повторя отново, Мейсън. Без да се ангажирам предварително с нещо, мога да кажа, че от страна на моя клиент няма да има възражение по споразумението така, както ви го изложих.

— Добре. Колко…

— Не предлагам нищо, още нищо — отвърна бързо Банър. — Това е само съветът, който бих дал на моя клиент.

— Разбирам — рече Мейсън. — Обаче колко отгоре е готов той да даде?