Ърл Гарднър: Дръзката разведена жена

После помириса дулото и продължи:

— Очевидно с него е стреляно не много отдавна.

След като затвори внимателно цевта в същото положение, в което тя се намираше преди, Мейсън постави внимателно оръжието върху попивателна хартия на бюрото си и предложи:

— А сега да направим опис на вътрешността на чантата. Първо, тук виждам един калъф, Дела. Нека го разгледаме по-обстойно.

Той извади калъфа, отвори го и измъкна от него куп документи.

— Позволително за шофиране от щата Невада — каза Мейсън, — издадено от Лас Вегас на Адела Стърлинг Хейстингс, ул. „Северозападен Фърстън“ 721… А това е кредитна карта на името на госпожа Гарвин Ст. Хейстингс от Лос Анжелос, бул. „Уедърбли“ 692. Освен това има още няколко карти: членска карта от автомобилния клуб на Южна Калифорния, членска карта от яхтклуба в Балбоа Бийч и няколко кредитни карти. Има и едно портмоне — продължи Мейсън, — което изглежда претъпкано догоре с пари.

Дела Стрийт вдигна очи от бележника си и го погледна.

— Мислите ли, че е редно да проверите цялото съдържание на чантата?

— Мисля — отвърна Мейсън, — че ако оръжието е било използвано за извършване на някакво престъпление, то оставянето на чантата тук е опит да бъда въвлечен в случай, с който не бих желал да имам нищо общо. Струва ми се, че не е нормално една жена да излезе от нечия канцелария и да остави чантата си в нея. Ако с нашата обедна посетителка не се е случило нещо извънредно, започвам да мисля, че оставянето на чантата тук е една добре обмислена маневра. И ако това е така, искам да открия нещо повече за тази личност.

Мейсън взе портмонето и го отвори.

— Я виж какво има тук.

Дела вдигна глава от бележника си.

— Банкноти от сто долара — добави Мейсън. — Петдесетдоларови банкноти. А тук има една от хиляда долара, хиляда и петстотин, две хиляди, три хиляди в едри банкноти и още: двадесет, четиридесет, шестдесет, осемдесет, деветдесет, сто, сто и пет, сто и десет, сто и петнадесет долара в по-дребни банкноти и няколко сребърни монети на стойност два долара и четиридесет и три цента. Изглежда, Дела, че нашата посетителка е била със значителни финансови възможности и в състояние да заплати големи суми.

— Защо го казвате в минало време? — запита Дела.

— Защото не зная дали ще можем да я видим отново тук. Трябва да се съгласиш, че една жена, която забравя чантата си с толкова много пари, сигурно има твърде къса памет. Тя може да е забравила, че е употребила оръжието. А сега нека да продължим с проверката. Ето някакъв документ, червило, полупразен пакет с цигари и един ключодържател. Това е странно, Дела. На този ключодържател е имало доста ключове, a сега е останал само един. Можеш да видиш ясно по кожата отпечатъците, останали от други ключове. Впрочем тук има още един ключодържател с прикачени към него половин дузина ключове и…

В този момент иззвъня телефонът. Дела вдигна слушалката.

— Момент. Кой се обажда, моля?

Тя се заслуша малко и като закри с ръка микрофона, се обърна към Мейсън:

— Хънтли Л. Банър, адвокат, иска да говори с вас във връзка със случая Хейстингс.

Погледът на Мейсън се премести от чантата към оръжието върху бюрото. За момент той се поколеба, после кимна и взе слушалката.

— Да, господин Банър, слуша ви Мейсън.

Гласът от другата страна на телефона се обади:

— Аз съм адвокатът на Гарвин Л. Хейстингс. Научих, че вие представлявате неговата жена във връзка с уреждането на имуществения въпрос между тях.

— Мога ли да зная кой ви е дал тази информация? — запита Мейсън.

— А не е ли вярно това? — учуди се Банър. Мейсън се засмя.

— Казано на юридически език, господин Банър, страхувам се, че не отговаряте на въпроса ми. Преди да отговоря на вашия, бих желал да узная на какво основание заявявате, че аз представлявам госпожа Хейстингс.

— Тя самата ми каза това.

— Мога ли да попитам кога?

— Малко преди обяд.

— Вие сам ли говорихте с нея?

— Тя е казала това по телефона на моята секретарка.

Мейсън започна предпазливо:

— Когато госпожа Хейстингс е дошла да ме посети, аз бях извън канцеларията си и тя не ме е дочакала. Засега нямам никакво право да я представлявам.

— Добре — отвърна Банър, — тя ще се върне, за да ви види. Не става въпрос за това, че се е спряла на вас като адвокат. Трябва да имате предвид, че що се отнася до уреждането на имуществения спор, тя няма никакви права. Цялото имущество на Хейстингс е лично негово. И въпреки това във връзка с развода моят клиент е готов на едно разумно и справедливо споразумение. Мисля, че разбирате какво имам предвид. Хейстингс не желае да я остави без стотинка, но лично аз мисля, че тя има прекалено големи изисквания по отношение на имуществените въпроси. Добре би било, ако още от началото разбере, че няма да оплете кошницата си за сметка на моя клиент.