Ърл Гарднър: Дръзката разведена жена

— А чантата ви? — запита Мейсън.

— Тя беше открадната вчера от колата ми. Бях в Лос Анжелос и ми потрябваха цигари. Намерих паркинг срещу един магазин, взех пари от портмонето си, влязох в магазина и си купих пакет цигари. Когато се върнах при колата, чантата ми беше изчезнала и аз и досега не съм я намерила.

— Разбирам — каза леко усмихнат Мейсън. — Но защо не сте се оплакала в полицията, че чантата ви е била открадната? Защото сега трябва да имате някаква история, на която биха повярвали съдебните заседатели.

— Защо трябва да се явявам пред тях? И защо те няма да повярват на моя разказ? С каква цел трябва да им разказвам някаква история?

— Зная само, че не сте се обърнала до полицията.

— Аз наистина не направих това, но не разбирам какво ви засяга това.

— Защо не се оплакахте в полицията?

— Защото не знаех, че чантата ми е изчезнала. Установих това, когато се прибрах у дома в Лос Анжелос и потърсих ключа за вратата. Виждате ли, аз трябваше да се явя на уговорената с моя съпруг среща. Страхувах се да не съм закъсняла, а той е педант по отношение на точността, така че трябваше да побързам. Поради тази причина не поставих цигарите в чантата си, а просто ги захвърлих върху седалката. По това време чантата сигурно вече е била изчезнала, но аз не установих това, преди да стигна до дома и да потърся ключа си.

— Защо тогава не уведомихте полицията?

— Съпругът ми каза, че това би било само губене на време и… Е, добре, той не искаше да се узнае, че съм прекарала нощта в нашата къща. Знаете ли, ние сме разделени и…

— Нежеланието ви да се отнесете до полицията не се ли дължеше и на факта, че в чантата ви имаше и нещо друго? — запита Мейсън. — Нещо, което току-що потърсихте в чекмеджето на нощното шкафче?

— Револвера?

— Да.

— Револверът не беше в чантата ми — отвърна тя. — Доколкото ми беше известно, той се намираше в това чекмедже. Очевидно някой е взел оръжието — навярно същата личност, която е откраднала чантата ми, тъй като ключовете за този апартамент бяха в нея. И сега вие се появихте с тези ключове. Може би вашият разказ трябва да бъде проверен, господин Мейсън.

— Вие не взехте ли със себе си оръжието, когато тръгнахте за Лос Анжелос?

— Не. Отидох в Лос Анжелос, за да се явя на срещата с моя съпруг, пътувах този следобед обратно и се върнах преди около двадесет минути. Изпуших няколко цигари, пих нещо и взех един душ, когато чух гласове тук… А сега, господин Мейсън, ако чантата ми е у вас, ще ви помоля да ми я върнете.

Мейсън поклати глава.

— Преди това обаче искам да ви задам няколко въпроса.

— Нямате право да ми задавате никакви въпроси и още по-малко да очаквате отговор, след като сте взел ключовете ми и сте влязъл незаконно в жилището ми.

Внезапно Мейсън стана сериозен и делови.

— Вие отидохте вчера в Лос Анжелос?

— Да.

— Там имахте среща със съпруга си?

— Да, казах ви вече.

— Състоя ли се тази среща?

— Да.

— Защо искахте да се видите със съпруга си?

— Това не е ваша работа.

— За уреждане на имуществени въпроси?

— Казвам ви още веднъж, че това не се отнася до вас, господин Мейсън.

— Къде прекарахте предишната нощ?

— За ваше сведение прекарах я в моя собствен дом, но пак ви повтарям, това не е ваша работа.

Мейсън смръщи вежди.

— Вижте, госпожо Хейстингс, ако лъжете, а вие очевидно правите това, мислите, че сте изфабрикувала една изкусна лъжа, но ви предупреждавам, че няма да стигнете далече с нея.

— Не се тревожете за моите работи, господин Мейсън. По-добре мислете за вашите.

Мейсън продължи:

— В чантата, която оставихте в моята служба следобед, имаше свидетелство за шофиране, портмоне със значителна сума пари и един револвер. И за ваше сведение по него имаше пресни следи от два неотдавна изстреляни патрона.

— Какво? — възкликна тя с разширени очи.

— Вие сте твърде убедителна актриса — иронично се засмя Мейсън. — Има моменти, в които съм склонен да повярвам на вашия разказ въпреки по-добрата ми преценка.

Адела Хейстингс се приближи до един стол и изведнъж се отпусна върху него, сякаш коленете й не можеха да понесат тежестта на тялото й. Най-после каза:

— Господин Мейсън, вие нахлухте незаконно в апартамента ми с някаква цел, която не разбирам добре. Успяхте да ме поставите в положение на отбрана, като ми зададохте редица въпроси и казахте, че моята история не е вярна. Сега бих желала да чуя вашата история.

— Моята история може да бъде потвърдена от секретарката ми. Тя твърди, че сте пристигнала там около 12:20 часа, малко след като двамата с госпожица Стрийт сме излезли за обяд. Според нея вие сте казала, че трябва да излезете за малко и ще се върнете скоро, но изобщо не сте се появила пак. По-късно следобед намерихме тази чанта до стола, върху който сте седяла. Естествено в първия момент не знаехме, че е ваша. Тогава я занесох в кабинета си и двамата с госпожица Стрийт прегледахме съдържанието й?