Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Имате ли някакви възражения, господин Мейсън? — запита съдията Фалън.

— Не мога да преценя това засега, Ваша милост. Преди да се съглася това завещание да бъде прието като веществено доказателство по делото, искам да поставя този свидетел на кръстосан разпит.

— Много добре, можете да започнете разпита си.

— Елвина Митчел е ваша секретарка, нали? — обърна се Мейсън към. Банър.

— Да, господине.

— Тя тук в съда ли е?

— Не, не присъства на заседанието.

— Тя отсъства от разглеждането на това дело? — възкликна Мейсън с изненада. — А е един от свидетелите, подписали завещанието! Нима не знаете, че тя трябва да даде показания?

— Не беше представено искане тя да се яви пред съда, за да свидетелства по делото, нито пък й беше изпратена покана за това.

— В такъв случай — каза Мейсън — аз искам да бъде изпратена призовка на Елвина Митчел да се яви пред съда и даде показания.

— Според мене — намеси се Хамилтън Бъргър, — с оглед показанията на свидетеля, това завещание е напълно и достатъчно автентично и това ми позволява да го представя като доказателство по делото. Ако защитата го отхвърля като несъстоятелно, несъществено и неотнасящо се до делото, това е друга работа. Доколкото обаче въпросът се отнася до автентичността на документа, то тя е доказана и не подлежи на съмнение. Съдът вече заяви, че въпросът за утвърждаване на завещанието няма да бъде разглеждан тук. Аз показах това завещание само за да се установи автентичността му.

Мейсън отвърна:

— Съгласно закона аз имам правото да разгледам и проуча този документ, който, ако съдът приеме, е един необикновен документ. Това завещание е направено в полза на една жена, която е уверила завещателя, че е осигурила развода си с него.

— Това не е доказано — прекъсна го Хамилтън Бъргър, — а освен това завещанието е било подписано, преди да става някаква дума за развод.

— Ще докажа твърдението си — настоя Мейсън, — преди да се съглася завещанието да бъде прието като веществено доказателство по делото.

Съдията Фалън погледна към Хамилтън Бъргър.

— Наистина имаме едно особено положение — каза той. — Очевидно налице е едно завещание, съставено преди брака на завещателя с обвиняемата, с което той оставя цялото си състояние на предишната си жена, с която, изглежда, той се е развел. Можете ли да обясните това, господин Бъргър?

— Мисля, че това може лесно да бъде обяснено — отвърна прокурорът. — По онова време, пък и изобщо тя не е била разведена. Мисля, че засега не е необходимо да се задълбочаваме толкова много по този въпрос.

— Добре — каза съдията Фалън, — но ако документът трябва да бъде приложен като доказателство към делото, а преди това обвиняемата иска да бъдат изяснени някои факти, свързани с него, аз съм склонен да позволя на защитата да направи това.

— Сега съдът ще направи тридесетминутна почивка, което ще даде възможност на защитата да призове в съда Елвина Митчел.

— Секретарката ми не може да напусне службата по това време — възрази Банър. — Имам за решаване няколко много важни въпроса и тя не може да остави кантората без човек.

— Вие приключихте с показанията си — каза строго съдията, — така че можете да се приберете в кантората си. Въпросът, който се поставя сега пред съда, е много важен. В подписването на завещанието има нещо твърде особено, поради което съдът ще осигури възможност на защитата да разследва обстоятелствата.

— Ако съдът позволи — възрази Бъргър, — тя може да разследва подписването на завещанието, но не и обстоятелствата, свързани с това.

— Ще поспорим по този въпрос, когато стигнем до него — каза съдията Фалън. — Съдът се оттегля на тридесетминутна почивка, през което време защитата ще има възможност да изпрати призовка на Елвина Митчел и да я доведе тук. Ако след свършването на почивката тя още не е дошла, съдът ще вземе нова почивка дотогава, докато тя не се появи тук.

Съдията стана и напусна мястото си.

Банър се приближи до Хамилтън Бъргър и поведе разговор с него шепнешком.

В същото време Мейсън вече нареждаше на Дела Стрийт:

— Телефонирай на Гърти да вземе някое такси и да дойде тук. Когато се появи, нека седне не между зрителите в залата, а горе, вдясно на местата на съдебните заседатели.

— А ще разреши ли това съдията? — запита Дела.

— Разбира се! — рече Мейсън. — Аз ще го помоля за разрешение в кабинета му.

В това време към тях се промъкна Пол Дрейк.

— Пери, знаеш ли някаква причина, която да е заставила Адела Хейстингс да вземе миналия понеделник следобед самолет и да отлети за Лас Вегас?