Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Това ще рече, че ако Минерва Хейстингс е отишла там, за да получи развод, по това време тя е била вече близка с Банър.

— Или с неговата секретарка — добави Дрейк.

— В такъв случай той е представлявал Минерва през цялото това време и е отговорен за създаденото положение, доведено дотам, че Хейстингс да се ожени втори път, макар че има законна жена.

Дрейк кимна.

— Приятелството е между Елен Дрексъл и Елвина Митчел. В понеделник Елен е пътувала със семейната кола до Лос Анжелос, за да направи някои покупки. Винаги когато идва в града, тя се среща на чаша кафе с Елвина Митчел. И тъй като, от една страна, паркингът е разположен съвсем близо до търговския център, където тя прави покупките си, а от друга страна, е до кантората на Банър, тя е паркирала колата си там. Това, разбира се, няма нищо конкретно с убийството, но все пак този факт е твърде интересен и има може би някаква връзка с престъплението.

— Сигурно има — съгласи се Мейсън. — Благодаря ти за новините, Пол. Ще ги обмисля и ще се помъча да открия нещо в тях.

Когато след тридесетминутната почивка съдията Фалън зае отново мястото си, Хамилтън Бъргър започна с думите:

— Ако съдът позволи, обвинението възнамерява да призове един свидетел, който ще удостовери, че е видял обвиняемата и ще посочи мястото, където е станало това. Той твърди, че по това време тя е носела тъмни очила. За да бъде еднакво справедливо за свидетеля и обвиняемата, необходимо е тя да бъде с тъмни очила. Затова моля съдът да нареди на обвиняемата да сложи тъмни очила и да остане с тях до края на заседанието.

Съдията Фалън поклати глава:

— Съмнявам се, че това е едно справедливо искане. Удостоверяването на самоличността е област, в която се правят твърде много грешки. Ако заставим обвиняемата да си сложи тъмни очила, това би било същото нещо, както ако на едно заподозряно в обир лице се постави маска, за да може свидетелят да го разпознае.

— Ако съдът разреши — уточни Бъргър, — има много неща, по които може да се разпознае една личност: глас, държание, форма на главата, походка и т.н. Мисля, че искането ми е основателно.

— Ако съдът не възрази, ние нямаме нищо против обвиняемата да сложи тъмни очила, но при условие, че всички свидетели ще бъдат задължени да направят същото и ще останат с очилата, докато трае установяването на самоличността им — съгласи се Мейсън.

Бъргър остана видимо доволен.

— Вие сте съгласен с това?

— Да, ние държим на това.

— Условието на защитата изглежда съвсем основателно — съгласи се Бъргър.

Съдията Фалън все още се колебаеше.

— Мисля, че защитникът поставя клиента си в едно много опасно положение. Съдът е видял достатъчно много установявания на самоличността на непознати лица по този начин, за да разбира много добре неговата погрешност. Основания от този род могат да доведат до най-лошото.

— Ние сме напълно съгласни с обвинението — каза Мейсън и махна с ръка. — Нека всички свидетели си поставят тъмни очила.

— Добре тогава — рече съдията Фалън. — Всички свидетели, които се намират в залата, да си поставят тъмни очила, ако имат. Тези, които нямат, да напуснат временно залата. А сега, господин Бъргър, повикайте вашия свидетел.

Мейсън се обърна към обвиняемата:

— Сложете си тъмни очила, Адела.

Хамилтън Бъргър се облегна на стола усмихнат, след като един от служителите му прошепна нещо.

— Ако съдът не възрази — съобщи той, — госпожица Митчел ще закъснее с няколко минути. За да не губим време, аз бих желал да призова един друг свидетел.

— Нямам възражение — каза Мейсън, — при условие, че когато Елвина Митчел се появи в залата, тя ще застане веднага на свидетелската скамейка.

— Съгласен съм напълно — отвърна Бъргър. — А сега моля като свидетел да бъде призован Артър Коул Колдуел.

Колдуел, мъж на около тридесет и пет години, зае място на свидетелската скамейка.

— Вашето име е Артър Коул Колдуел, авиатор сте и имате бюро за наемане на самолети тук, в Лос Анжелос?

— Да, господине.

— Имахте ли случай да пътувате в понеделник, четвърти този месец, с една млада дама до Лас Вегас?

— Да, закарах я до Лас Вегас и след това я върнах обратно.

— Колко време престоя тя там?

— Малко повече от час.

— По кое време отлетяхте оттук?

— Напуснахме тукашното летище в 5:30 часа. Самолетът беше нает по телефона по-рано през деня, аз го заредих с гориво и очаквах полета.

— Имаше ли нещо особено във външния вид на лицето, което беше наело самолета?