Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Не съм абсолютно сигурен.

Тогава Мейсън се обърна към съдията:

— Ваша милост, искам да задам още един въпрос на госпожица Митчел. Може ли съдебният пристав да я върне отново тук. Тя не е отишла много далече.

Съдията Фалън изгледа замислено Мейсън.

— Господин пристав, бихте ли довели госпожица Митчел на свидетелската скамейка?

Приставът побърза да напусне съдебната зала. Мейсън размени шепнешком няколко думи с Адела Хейстингс и след това отново се обърна към свидетеля:

— Носеше ли вашата пътничка тъмни очила през цялото време на полета?

— Да, господине.

— И на отиване и на връщане?

— Да, господине, през цялото време.

— И вие не можахте изобщо да видите очите й?

— Не, не успях.

— Видяхте ли младата жена, която е секретарка на господин Банър, преди малко на свидетелската скамейка?

— Да, господине.

— Видяхте я с тъмните очила?

— Да, господине.

— Не изглеждаше ли тя като вашата пътничка?

Свидетелят се поколеба.

— Когато я видях, аз разбрах колко трудно е да се установи самоличността на една жена, която носи тъмни очила. Тя изглеждаше наистина като моята пътничка. Мисля, че е доста трудно да се установи самоличността на която и да било млада жена с подобна фигура, която носи тъмни очила. Освен това установих, че гласът на госпожица Митчел прилича твърде много на… Бих желал да чуя как говори обвиняемата. Това ще ми помогне може би да взема решение.

— Това означава ли, че още не сте решил окончателно?

Свидетелят отново се поколеба.

— Аз почти бях взел решение. Беше ми дадена възможност предварително да установя самоличността на обвиняемата. Мислех, че ако мога да я видя с тъмни очила, бих могъл да установя положително дали е тя. Когато я видях с тъмни очила, аз се почувствах уверен в това, но когато и госпожица Митчел постави тъмните очила и чух гласа й… Тя изглеждаше точно така, както лицето, което отведох до Лас Вегас… И все пак аз още не съм напълно сигурен.

В този момент съдебният пристав, върнал се в залата, съобщи:

— Не можах да я настигна, Ваша милост. Когато ме видя да се приближавам, тя започна да тича надолу по стълбите и се смеси с тълпата край данъчната служба и аз я изгубих от очи.

— Загубихте я? — запита съдията Фалън. — Не можахте ли да я хванете, преди да се смеси с тълпата?

— Не. Не можах, защото тя тичаше с всички сили. Опитах се да накарам хората да я спрат, но тя успя да се отскубне.

— В такъв случай — каза съдията — ще отложим заседанието до десет часа утре сутринта. Междувременно изпитвам силно желание да разбера какво се крие в нейното държание. Освен това моля след закриване на заседанието представителите на обвинението и на защитата да дойдат в моя кабинет.

Съдията Фалън свали съдийската си мантия, окачи я на една закачалка в гардероба, обърна се към Хамилтън Бъргър и го запита:

— Какво е вашето отношение по този въпрос, господин Бъргър?

Възмутен, Бъргър отговори:

— Това просто е някакво объркване. Свидетелката Елвина Митчел очевидно изпитваше някакъв страх да се яви в съдебната зала пред толкова много хора. Господин Мейсън се възползва от това и направи една благоприятна реклама на своята клиентка.

Съдията се обърна към Мейсън:

— Вие сигурно имате някаква теория по въпроса?

— Да, имам господине.

— Добре, моля, седнете и двамата и нека господин Мейсън изложи своята теория.

Мейсън започна:

— Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял.

Съдията кимна с глава.

Мейсън продължи:

— Ако моята клиентка е невинна, Гарвин Хейстингс нямаше да бъде убит през нощта или тя щеше да чуе изстрелите. Той сигурно е бил убит сутринта, след като тя е напуснала къщата, за да спази уговорената със Симли Бейсън среща за закуска. Това ще рече, че смъртта е настъпила между шест и осем часа сутринта. Чантата на жената с фаталния револвер беше оставена в кантората ми около обяд. Лицето, което е наело самолета за Лас Вегас, е отлетяло в 5:30 часа в понеделник след обяд. Банър затваря кантората си, както това правят много от адвокатите, в 4:30 часа след обяд. Следователно имаме три периода на дейност: времето преди отваряне на службите сутринта, часовете по обяд и времето след затваряне на службите след обяд. Това се отнася до дейността на лице, което е назначено на служба, и затова не смее да отсъства през работно време.

В нашия случай имаме два револвера. Единият е притежавал Гарвин Хейстингс, а другия — Адела Хейстингс. Тя не е погледнала номера на своето оръжие, но съвсем естествено е да предположим, че Гарвин е дал на жена си новозакупения револвер. Убийството е било извършено със стария, който се намира в чантата на Адела. Това означава, че някой е трябвало да проникне в апартамента й, за да вземе нейния револвер, преди властите да пристигнат там и направят обиск. Чантата на Адела Хейстингс е била открадната, след като тя е пристигнала в Лос Анжелос, отишла е във Вентура и се отправила на уговорената със съпруга й среща, като преди това си е купила цигари.