Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Да, господине.

— Какво беше то?

— Въпреки че по време на пътуването беше тъмно, тя настоя да остане с тъмни очила, докато бъде в самолета.

Бъргър продължи:

— Ще ви помоля да огледате съдебната зала и установите дали можете да видите личността, която нае самолета ви?

— Ако съдът позволи — прекъсна го Мейсън, като се изправи на крака, — възразявам срещу този начин за установяване на самоличността. Това може да стане, ако лицата имат еднаква външност.

— Предлаганият от защитата начин е по-добър за установяване на самоличността, макар че води до увеличаване тежестта на доказателството, но и до неговата приемливост — констатира Фалън.

В този момент вратата се отвори и в съдебната зала влезе Елвина Митчел.

— Ако съдът позволи — каза Мейсън, — съобразно споразумението, постигнато с обвинението, аз моля на свидетелската скамейка да застане Елвина Митчел.

— Ще спазя уговореното — отвърна Хамилтън Бъргър.

Той почака, докато призованата положи клетва и седне на свидетелската скамейка, и след това се обърна към нея:

— Вашето име е Елвина Митчел и работите като секретарка при местния адвокат Хантли Банър, нали?

— Да, господине.

— От колко време работите при него?

— Около седем години.

Бъргър взе фотокопието от завещанието и се приближи до свидетелката.

— Вижте това копие от един документ, който, изглежда, е последното завещание и желание на Гарвин Хейстингс, подписан от вас и господин Банър като свидетели. Познавате ли този документ и това вашият подпис ли е?

— Да, господине. Всичко, което казахте, е вярно.

— Този документ беше подписан в присъствието на трима ви?

— Да, господине.

— Вие го подписахте като свидетелка?

— Да.

— Аз свърших с въпросите си — каза Бъргър. — Защитата може да разпита свидетелката.

Мейсън се обърна към Елвина Митчел:

— Ето ви тук чифт тъмни очила. Ще бъдете ли така любезна да ги поставите?

Жената се стъписа.

— Защо трябва да направя това?

— Защото, ако забелязвате, всички свидетели тук са поставили, съгласно уговорката с обвинението, тъмни очила. Това трябва да направите и вие, когато застанете на скамейката на свидетелите.

— О, разбирам, но аз не съм страна при тази уговорка и затова няма да си поставя тъмни очила.

— Хайде, хайде — намеси се съдията Фалън, — не виждам смисъл да отказвате. Тук имаме едно необичайно положение, но аз не виждам с какво ще си навреди свидетелката, ако си постави тъмни очила.

Думата сега взе Хамилтън Бъргър:

— О, уверен съм, че макар господин Мейсън да опитва още от началото да обърка свидетелката, тя ще си постави тъмни очила.

— Не мисля, че е необходимо да разискваме повече този въпрос, господин прокурор — каза съдията. — Моля свидетелката да си постави тъмните очила.

Елвина Митчел постави предизвикателно очилата си и обърна глава към съдията.

— Така е добре — каза Мейсън, — а сега, ако обичате, обърнете се към мене. Сигурна ли сте, че това е завещанието, което подписахте като свидетелка?

— Да.

— Възразявате ли срещу това да носите тъмни очила, докато бъдете разпитвана?

— Възразявам, господин адвокат — избухна тя. — Аз не съм куче, което може да бъде командвано.

— Тогава можете да свалите очилата и да ги предадете на служителката в моята кантора — каза Мейсън, след което обърна гръб на свидетелката и се отправи към мястото си.

Елвина свали очилата, направи уверено няколко крачки и ги предаде на Гърти, след това избърза към вратата на съдебната зала, където се спря за момент.

— А сега — каза Хамилтън Бъргър — нека господин Колдуел се завърне на свидетелската скамейка.

Пилотът застана отново там.

— И така, ако съдът позволи, господин Мейсън направи възражение по моето предложение, така че аз…

— Аз ще оттегля възражението си — прекъсна го Мейсън. — Съвсем очевидно е какво има на ум районният прокурор. Не мисля, че това е най-справедливият начин за установяване на самоличността, но свидетелят може да отговори на въпроса.

Като подбираше внимателно думите си, Колдуел отговори:

— Лицето, което седи зад преградата до господин Мейсън, обвиняемата по това дело, има твърде поразителна прилика с жената, която нае самолета ми.

— Защитата може да разпита свидетеля — каза Хамилтън Бъргър.

— Но дали тя действително е същата? — започна разпита Мейсън. — Можете ли да се закълнете, че това лице е същото, което нае самолета ви?

Свидетелят потърка замислено брадичката си с ръка.