Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

Тя се поколеба, но все пак отговори:

— Да…

Един от съдебните заседатели обяви:

— Всички да станат.

Слушателите в залата, прокурорите и адвокатът се изправиха на крака.

Съдията Фалън влезе в залата и застана на мястото си.

— Можете да седнете.

После намръщен продължи:

— Виждам, че в залата се намира и самият районен прокурор. Имате ли намерение да участвате в това дело, господин районен прокурор, или се намирате тук във връзка с друг въпрос?

— Желая да взема участие в това дело — отвърна Хамилтън Бъргър.

— Много добре — каза съдията Фалън, — вие имате право на това. А сега, господин Елис, можете да продължите по нашето дело.

Междувременно Елис беше вече разменил тихо няколко думи с Хамилтън Бъргър и сега каза:

— Ако съдът позволи, след като обявих, че съм приключил с разпита на господин Бейсън, аз открих още няколко въпроса, които бих желал да задам на свидетеля. Затова моля той да бъде призован отново за даване на показания.

— Имате такова разрешение — каза съдията Фалън. — Върнете се на свидетелската скамейка, господин Бейсън, и не забравяйте, че сте положил клетва.

Бейсън се изправи, поколеба се за минута и като тръсна решително глава, се отправи към скамейката на свидетелите.

Хамилтън Бъргър се обърна с лице към свидетеля.

— Като привличам вниманието ви върху вторник сутринта, пети този месец, кажете ми закусвахте ли заедно с обвиняемата?

— Да.

— Направихте ли това и предния ден сутринта?

— Ако съдът позволи — прекъсна го Мейсън, — това очевидно е опит да се очерни обвиняемата, която е била вярна съпруга. Напуснала е дома на своя съпруг, понеже той й казал, че не я обича повече и тя трябва да отиде в Невада, за да получи там развод. Тя е изпълнила тези нареждания и е естествено да се среща и разговаря спокойно с други хора. Единствената цел на изявлението на господин прокурора е обвиняемата да бъде изложена пред обществото.

— Ние ще свържем едното с другото — рече Бъргър.

— Възражението на защитата не се приема — каза съдията Фалън. — Искам да изтъкна, че вероятно бих го подкрепил, ако въпросът се отнасяше до някой друг обяд или закуска, но тази на шести този месец положително не е резултат на случайна среща. Продължавайте.

Бъргър се обърна отново към свидетеля:

— Отговорете на въпроса.

— Да — каза Бейсън.

— Господин Бейсън, бяхте ли през целия ден в понеделник, пети този месец, в службата си?

— Не, господине.

— А къде бяхте?

— Възразявам срещу въпроса като несъстоятелен, несъществен и неотнасящ се до делото — каза Мейсън.

Съдията Фалън се поколеба малко, но после каза:

— Този път ще подкрепя възражението. Мисля, че обвинението се опитва да обвърже всичко заедно, но едно странично доказателство не може да бъде използвано заедно с друго такова, ако не е равностойно на него.

— Ако съдът позволи — рече Хамилтън Бъргър, — ако направим едно малко отклонение, ние бихме могли да свържем всичко заедно.

Съдията Фалън уточни:

— Изразът „едно малко отклонение“ означава, че искате да се отклоните от установения ред, а съдът има задължението да защити правата на обвиняемата. Затова поддържам възражението.

— Бяхте ли заедно с обвиняемата в понеделник, пети този месец? — продължи разпита Хамилтън Бъргър.

— Ако съдът позволи — намеси се отново Мейсън, — възразявам и срещу този въпрос като несъстоятелен, несъществен и неотнасящ се до делото.

— Ще отхвърля това възражение — произнесе се съдията Фалън. — Нека свидетелят отговори на въпроса.

Бейсън хвърли поглед към Адела Хейстингс, но след това бързо отвърна очи.

— Да — каза той най-после и прибави: — За известно време.

Хамилтън Бъргър продължи:

— Тъй като изглежда невъзможно да обединим всичко в едно освен чрез задаване на водещи въпроси, аз ви питам следното: „Истина ли е, че в неделя, на трети този месец, вие и обвиняемата отидохте до Вентура, за да разгледате един имот, който обвиняемата искаше да купи и за който търсеше вашето мнение?“ Можете да отговорите на въпроса само с „да“ или „не“.

Бейсън се размърда отново на мястото си и след това отговори:

— Да.

— И през това време обвиняемата не ви ли заяви в присъствието на един комисионер, който се занимава с покупко-продажби, че този имот струва много повече, отколкото тя може да си позволи да заплати, и че не може да събере тази значителна сума?

— Да.

— На следващия ден, понеделник, пети този месец, обвиняемата не ви ли помоли да се срещнете на закуска рано сутринта? Не ви ли каза тогава, че работите се уреждат и тя може да заплати в брой стойността на имота във Вентура и че ще сключи сделката?