Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Заемете се веднага с тези неща и докладвайте незабавно, щом откриете нещо.

Детективът окачи слушалката.

Мейсън продължи да разсъждава на глас:

— В нашия случай има много неясни неща, Пол. Ако един адвокат се заеме да представлява някой клиент, той трябва да извърши много проучвания. И колкото повече прави това, толкова повече неща се нуждаят от проучване.

— Съгласен съм с това — каза Дрейк. — А сега какви са шансовете ти в този случай, Пери?

— За момента — отвърна Мейсън — ние нямаме никакъв шанс да измъкнем Адела Хейстингс от това предварително съдебно разследване. Имаме възможност да спечелим този случай, когато го отнесем до по-висш съд. Обвинението не може да докаже вината на Адела Хейстингс въпреки всички основателни съмнения, освен ако не изясни, че оръжието, с което е извършено убийството, е същото, което е било намерено в нейната чанта. Доколкото ни е известно, в нашия случай имаме два револвера, единия от които Гарвин Хейстингс е купил преди, а другия — след женитбата си с Адела. Имаме достатъчно основания да приемем, че револверът, който ние считаме, че принадлежи на Адела, е вторият, който Гарвин е купил за нея. Знаем също така, че револверът, който приемаме, че е принадлежал на Хейстингс, е фаталното оръжие, с което е било извършено убийството.

— Ти пренебрегваш факта, че по фаталния револвер има отпечатъци от пръстите на обвиняемата — отбеляза Дрейк.

— Не, не забравям това — отвърна Мейсън. — Напомням ти, че обвиняемата е била омъжена за Гарвин Хейстингс и е прекарала известно време с него в къщата му. Той е имал револвера отдавна и вероятно го е държал през нощта под възглавницата си. Обвиняемата през това време е използвала лак за нокти или лакочистител или е яла бонбони, при което е било възможно да докосне револвера и да остави отпечатъци от пръсти по него. С други думи, те биха могли да бъдат направени по всяко време.

— Това е — рече Дрейк — една хубавичка история, Пери, но ти няма да бъдеш в състояние да я докажеш.

— Нямам такива намерения — отвърна Мейсън. — Единственото нещо, което трябва да направя, е да възбудя основателно съмнение в мислите поне на един от дванадесетте съдебни заседатели.

Дрейк каза малко скептично:

— Навярно ти си единственият мъж на света, който може да направи това.

Келнерът поднесе храната, но Мейсън продължи още дълго да се разхожда, преди да седне на масата и хапне малко от лекия обяд, който беше поръчал за себе си.

Внезапно адвокатът щракна с пръсти.

— Мисля, че го намерих, Пол.

— Намерил си какво?

— Отговора, който търсим. Свържи се по телефона със службата си. Кажи на хората си да отидат на летището в Лас Вегас и да проверят кои лица са наели там коли за самостоятелно ползване, без шофьор.

— Към какво се стремиш сега? — запита Дрейк. — Какво очакваш да откриеш?

— Играя си е една теория, Пол, и може би ще съм в състояние да убедя в правотата й съдебните заседатели.

— Мислиш, че можеш да им докажеш какво всъщност се е случило?

Мейсън отвърна:

— Мисля, че мога да обясня какво би могло да се е случило и обвинението няма да може да докаже, че то не е станало.

В два часа съдебната зала беше отново препълнена. Пол Дрейк прошепна на Пери Мейсън:

— Сега тук ще дойде и самият районен прокурор Хамилтън Бъргър, за да участва лично в заседанието по делото, и ти знаеш какво означава това — намерили са някаква изненада, която ще запратят върху тебе.

Мейсън само кимна с глава.

Един полицай въведе Адела Хейстингс в залата.

Мейсън се обърна към нея шепнешком:

— Адела, в случая има едно нещо, което ме тревожи.

— Само едно нещо ли? — запита тя.

— Е, добре — отвърна Мейсън, — само едно важно нещо. Докато Симли Бейсън седеше на свидетелската скамейка, той явно се боеше да не би районният прокурор да му зададе някакъв въпрос.

— Бедният Симли — отвърна тя, — той иска да ме защити, но сега вече знае, че властите с удоволствие биха го арестували за лъжесвидетелстване, съучастничество или нещо друго от тоя род.

— Кажете ми по кое време напуснахте дома на Хейстингс в понеделник сутринта?

— Беше доста рано. Предполагам, че е било шест часът.

— И къде бяхте през деня?

— Макар да зная, че един обвиняем не трябва да крие тайни от своя адвокат, страхувам се, господин Мейсън, че не съм в състояние да ви съобщя това.

— Ще ви задам един друг въпрос — продължи Мейсън, като я погледна право в очите. — Бяхте ли със Симли Бейсън?