Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— Да.

— Той беше в нейната чанта?

— Да.

Елис се обърна още веднъж към присъстващите в залата с триумфална усмивка.

— Това е всичко — каза той. — Нямам повече въпроси.

Бейсън пак се надигна, за да напусне скамейката на свидетелите.

— Почакайте за малко — обърна се към него Мейсън. — Искам да ви задам още няколко въпроса. Виждал ли сте револвер в нейната чанта повече от един път?

— Да, имаше още един случай.

— Кога беше това?

— Не мога да си спомня точната дата.

Мейсън продължи:

— В такъв случай вие сте видял в нейно притежание два револвера. Единият — адвокатът вдигна показалеца на лявата си ръка — е револверът, който е закупил покойният и който не е фаталното оръжие, а вторият — сега Мейсън вдигна показалеца на дясната си ръка — е фаталният револвер.

— Момент, момент — надигна се Елис. — Възразявам срещу този въпрос като такъв, водещ до заключение от свидетеля.

— Не виждам основание за възражението — отвърна Мейсън.

— Свидетелят не може да твърди, че това са били два различни револвера — поясни Елис, — освен ако е сравнил номерата, без да знае какъв е бил всеки револвер.

Мейсън се усмихна на съдията Фалън.

— Мисля — каза той, — че районният прокурор потвърди отлично моята теза. Свидетелят е видял едно оръжие. Той не знае обаче дали това е бил фаталният револвер, който неизвестният убиец е заменил в сака му за голф, или това е било оръжието, което покойният е дал на обвиняемата за нейна самозащита и което е било откраднато от нея.

Мейсън отправи лек поклон към помощника на районния прокурор и продължи:

— Ако съдът не възрази, аз приключвам с това въпросите си.

— Почакайте за момент — рече Елис, — това не е справедливо разрешение на въпроса. Свидетелят трябва да отговори на моя въпрос.

— Той не може да направи това — отвърна Мейсън, — защото вие направихте възражение по него.

— Съдът още не го е приел — възрази Елис, — а освен това аз съм готов да оттегля възражението си.

— Добре — съгласи се Мейсън, — в такъв случай отговорете на въпроса, господин Бейсън.

— Аз не зная кой револвер беше този — каза Бейсън. — Може би и в двата случая беше един и същ револвер, може да са били два различни. Известно ми е, че „Смит и Уесън“ произвежда хиляди револвери, които си приличат.

Елис каза раздразнено:

— На свидетелят му е много лесно да отговори на въпроса по този начин, след като адвокатът му посочи така изкусно точния отговор под формата на възражение.

— Ако съдът позволи — отвърна Мейсън, — аз не съм правил възражение. Това стори прокурорът.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Елис.

— Това е всичко, господин Бейсън, вие сте свободен. — И той погледна часовника си.

— Време е за обичайната обедна почивка. Заседанието се прекъсва до два часа следобед.

Слушателите в залата се надигнаха от местата си, а съдията напусна креслото си и се отправи към вратата, водеща към кабинета му.

Мейсън долови погледа на Бейсън и му кимна. После се приближи до него и след като се увери, че никой няма да чуе думите му, улови го за рамото и прошепна:

— От какво се страхувате, Бейсън?

— Да се страхувам! — възкликна Бейсън с изненада. — Какво искате да кажете с това? Аз просто не исках да подпомагам прокурора повече, отколкото е необходимо.

Мейсън поклати глава.

— Вие сте изплашен, Бейсън. След като заместник-районният прокурор каза, че няма повече въпроси, вие въздъхнахте с облекчение.

— Грешите, господин Мейсън.

Адвокатът го погледна изпитателно.

— Не мисля, че греша. Разпитвал съм толкова много свидетели, намиращи се под влияние на чувствата, за да мога да кажа със сигурност, че и сега не греша. Има нещо, което знаете и за което се страхувате, че прокурорът може да ви запита.

— Няма нищо такова — отвърна Бейсън.

— Добре — рече Мейсън, — ще разберем това по-късно.

Когато един полицай улови Адела Хейстингс за ръката, за да я поведе към ареста, Бейсън почувства погледа й, отправен към него. Двамата като че ли се разбраха много добре и в погледите им проблесна един мигновен израз на триумф.

Във френския ресторант, намиращ се недалече от сградата на съда, имаше отделна малка стаичка, която Пери Мейсън често използваше заедно с Дела Стрийт и Пол Дрейк за обяд. Тук през обедната почивка се провеждаха разговори, които довеждаха до последните уточнявания по водените от адвоката дела.

И сега, когато тримата бяха пак седнали около кръглата маса, снабдена и с телефон, Дрейк каза: