Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— А ако не ви кажа?

— Ваша работа — Мейсън повдигна рамене.

— Не виждам необходимост, мистър Мейсън. Откровено ви заявявам, че… е, добре, ако се случи нещо, ще ви се обадя, а ако ли не, няма и това е всичко.

— По пощата получих чек за 2500 долара, подписан от Лола Факсън Олрид.

— Зная.

— А вие отидохте в банката в Лае Олитас и изтеглихте 5000 долара с чек, подписан от Лола Факсън Олрид.

— И какво от това?

— Полученият от мен чек бе подправен — отвърна Мейсън.

Очите й се разшириха.

— Подправен ли, мистър Мейсън?

— Точно така.

— Не е възможно. Зная за този чек. Майка ми го подписа. Видях я как го подписа.

— Чек за Първа национална банка в Лас Олитас?

— Не, за Фармърс, Мърчънтс ънд Меканикс банк.

— Това е другият чек.

— Искате да кажете, че сте получил два чека ли, мистър Мейсън?

— Това е самата истина.

— Два чека, всеки по 2500 долара?

— Да.

— Но това е невероятно!

— Казах ви, че единият е фалшифициран.

— Бихте ли… бихте ли седнал, мистър Мейсън?

Мейсън се настани удобно в едно от големите кресла.

— Красиво жилище имате — учтиво забеляза той.

— Да, имах късмет. Кажете ми още нещо за подправения чек.

— Мога да ви кажа само, че истинският подпис, който е бил откопиран, е подписът от писмото, което майка ви е дала за касиера на Първа национална банка в Лае Олитас.

— Писмото, което беше у мен? — недоверчиво попита тя.

— Да, писмото на Морин Милфърд.

— Как тъй, не мога да повярвам.

— И тъй като майка ви е избягала с приятеля ви… — продължи Мейсън, — помислих, че…

— Моля? Какво казахте, мистър Мейсън?

— Майка ви е избягала с вашия приятел.

— Полудял ли сте или ми поставяте клопка?

— Нима майка ви не е избягала с Робърт Грег Флийтуд?

— Какво означава „избягала“ с него?

— Изоставила съпруга си и изчезнала. Не са ли избягали заедно и…?

— Разбира се, че не! — избухна тя. — Какво целите? Дали просто не целите да измъкнете още пари от мен?

— Опитвам се да пазя интересите на майка ви, Патриша, и вашите също, ако се забъркате в някаква история. Ако майка ви не е заминала с Флийтуд, дайте ми точните факти, и то бързо.

— Но този чек, мистър Мейсън, не разбирам как изобщо някой…

— Забравете за този чек за миг — настоя Мейсън. — Кажете ми точно какво се случи с Флийтуд.

— Какво разбирате под „какво се случи с него“?

Мейсън се вгледа в нея:

— Блъснахте ли го с колата си, Патриша?

В първия миг тя отметна предизвикателно глава. После под втренчения поглед на адвоката, сведе очи.

— Така ли е? — попита Мейсън.

— Да — отвърна тя.

— И затова поправяте колата си? И сте измислила лицето Морин Милфърд, за да прикриете факта, че сте ударила някого с левия преден калник на колата си?

— Това е дълга история, мистър Мейсън.

— Колкото по-бързо ми я разкажете, толкова по-скоро ще стигнем до споразумение.

— Бил ли сте някога в дома ни? — попита тя.

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Това е къща с две крила и вътрешен двор. Всъщност са две къщи. Мистър Олрид е превърнал южното крило в свои канцеларии. В северното крило са стаите за живеене, а между двете, свързвайки ги, са гаражите и помещенията за прислугата. Две къщи, разделени от вътрешния двор, с гаражите в дъното.

— Вътрешният двор всъщност е достъпен за външни посетители, така ли? — попита Мейсън.

— Това е важното. Когато мистър Олрид купи къщата, той засади жив плет покрай алеята. Сега той е много гъст и напълно прикрива сградите с изключение на една пролука, където алеята към гаражите минава край северното крило.

— Какво общо има всичко това със случилото се с Робърт Флийтуд?

— Ще разберете. Живият плет е близо до алеята. С годините той се разрастна и, въпреки че го подрязваха, се разпростря към алеята и сега трудно се минава с кола.

— Вие така искате, нали?

— Да, но… спомняте си, че в събота вечер валя.

Мейсън кимна.

— Майка ми и аз се връщахме от коктейл. Не искам да ви заблуждавам, че сме били пияни, защото не бяхме. Но всяка бе изпила по три-четири коктейла.

— Кой караше?

— Аз.

— И блъснахте Флийтуд?

— Не точно… не беше точно така.

— Как стана?

— Тръгнахме си доста късно и карах бързо. Валеше проливно и имаше лоша видимост. Светлината на фаровете се губеше в мокрия паваж. Когато стигнахме, свих зад ъгъла и се канех да тръгна по алеята, когато видях колата на мистър Олрид паркирана така, че задната й броня стърчеше на пътя ми. Вероятно можех да спра, да дам заден ход, да се насоча по права линия към гаража. Но онази нощ просто прегазих крайчеца на плета. Стори ми се, че е по-гъст и по-жилав, отпреди. Последния път, когато прекарах колата си през плета, тя все пак мина, а този път… се удари в нещо.