Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Означава ли това, че не можем да сторим друго, освен да чакаме?

— Точно така. Моите хора обхождат щата.

Тя седна.

— Не мога да повярвам, че Бъртрънд Олрид би… би извършил подобно нещо.

— Засега това е само предположение от моя страна — каза Мейсън.

— Не, истина е. Куп неща сочат натам. Сега всичко ми се изяснява.

— Ето телефонния ми номер вкъщи. Качете се на колата си. Върнете се у дома. Наблюдавайте мистър Олрид. Запалете лампата на терасата. Ако се запъти към гаража за колата си, угасете лампата на терасата. Това е всичко. След това детективите ще поемат нещата в свои ръце.

В седем и трийсет вечерта специалният телефон в апартамента на Мейсън зазвъня.

Адвокатът, който се бе вглъбил в „Предварителните заключения“, затвори брошурата и вдигна слушалката.

В гласа на Патриша Факсън имаше паника.

— Провалих се, мистър Мейсън!

— В какво?

— Мистър Олрид успя да ме надхитри.

— Какво означава това?

— Излязъл е, не е тук. Сама съм в къщата. Но не е взел колата си от гаража, тя си е там. Чудя се как се е измъкнал.

— Имаше ли външни посетители у вас? — попита Мейсън.

— Да, но не в къщата. Струва ми се, че ви казах, че той има канцеларии в южното крило. Късно следобед беше там и прие един посетител.

— Знаете ли случайно кой?

— Не, някакъв мъж, разговаряха известно време, после мъжът запали колата си и си тръгна. В кабинета му светеше и… просто, за да проверя, реших да почукам и да го попитам нещо… сега съм там.

— И лампите светят?

— Да.

— Вероятно възнамерява скоро да се върне.

— Предполагам, само че…

— Ако не бяхте отишла лично — досети се Мейсън, — щяхте да смятате, че все още е там, защото свети.

— Да.

— Това не ми харесва.

— И на мен. Затова ви телефонирах. Като че ли… се опитва да си осигури алиби.

— Добре, Патриша, не се паникьосвайте. В случай на нужда обадете се в частното детективско бюро „Дрейк“. Ще намерите телефона в указателя. Там ще има човек цяла нощ. Ако нещо се случи, позвънете и им кажете коя сте.

— Не искам да оставам повече тук, мистър Мейсън:

— Защо?

— Защото, ако планира нещо… Аз съм свидетел… Разбирате ли, аз зная защо замина мама. Не искам да остана тук сама с него. Способен е на всичко, боя се от него.

— Знае ли адреса ви в Лас Олитас.

— Не, само мама.

— Е, добре, отидете там и не излизайте. Лека нощ.

Мейсън затвори и позвъни на Пол Дрейк:

— Пол, става нещо. Не зная точно какво, но не ми харесва.

— Какво има, Пери?

Мейсън му каза с две думи за изчезването на Олрид.

— Навярно не е напуснал града. Иначе щеше да вземе собствената си кола.

— Освен ако има друга, гарирана някъде. Нещо ново за мисис Олрид?

— Не.

— Проверихте ли къмпингите?

— От двете страни на магистралата. От десет часа тази сутрин може да са изминали около триста мили. Опитваме се да открием местата, където биха се скрили за през нощта.

— А по-близките къмпинги?

— Какво разбираш под „по-близки“?

— Около града.

— Имай милост, Пери. Премного са. Проверяваме само онези, които са на стотина мили оттук и…

— Пренебрегваме нещо важно.

— Как така?

— Олрид е прекарал нощта срещу неделя в мотела в Спрингфийлд. Миналата нощ е прекарал в същия мотел. Имам усещането, че мисис Олрид не желае да остава сама с Флийтуд, без съпруга си. Това означава, че е някъде на два-три часа път оттук. Провери мотелите около Спрингфийлд още веднъж. Преди всичко близките, Пол.

— Не ни е възможно, Пери. Дяволски много са около града, на различни пътища…

— Добре. Накарай своя човек в Спрингфийлд да се поизпоти. Проверете мотели в Спрингфийлд, както и онези край пътищата близо до Спрингфийлд.

— О’кей — уморено каза Дрейк. — Ще се помъчим да направим всичко възможно, Пери.

Мейсън остави слушалката и се заразхожда из стаята. След около час, изтощен физически, отново се отпусна в голямото кресло до настолната лампа. Беше изнервен, припрян, в лошо настроение, раздразнителен, След още два часа беше полузадрямал.

Телефонът иззвъня.

Мейсън сграбчи слушалката:

— Ало, кой е?

— Червя се от срам, Пери — каза Пол Дрейк.

— Изплюй камъчето.

— Сече ти ума. Честно казано, на мен не ми хрумна тази възможност.

— За близките къмпинги? Открихте ли ги?

— Да.

— Къде?

— В малък къмпинг на около трийсет и пет мили от Спрингфийлд. Горе в планината, край един път, който пресича високата планинска верига и слиза към пустинята от отвъдната страна. Малък къмпинг, известен като „Гнезденцето“. Регистрирали са се пак, както в Спрингфийлд — „Р. К. Флийтуд и сестра му“.