Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Не съм ви го казал — отвърна Мейсън. — Гравьор съм.

— Е, винаги ми е приятно да поговоря с човек, който си пада по това изкуство. Отбийте се и друг път ако имате хубави картинки.

Мейсън изчака той да излезе, после отвори вратата на колата, седна зад кормилото и видя талона. Колата беше регистрирана на името на Патриша Факсън. Адресът бе 209 „Уест Мейуърд Авеню“.

Адвокатът размисляше в продължение на няколко секунди. След това се измъкна от колата и напусна гаража. Потегли право към хотел „Уестуик“.

Без да се обади на портиера, той взе асансьора до осмия етаж, намери апартамент 802 и натисна звънеца.

Младо енергично момиче в добре ушит син костюм му отвори и спря върху него усмихнатите си черни очи.

Но устните му не бяха прекалено начервени. Бяха по-скоро бледи и само очите й изпъкваха.

— Мис Милфърд? — попита той.

— Да.

— Бих желал да говоря с вас.

— Имам необходимите застраховки — усмихна се тя, — апартаментът е мебелиран, имам купища книги и не се нуждая от нищо. Няма да остана толкова дълго тук, че да купувам радио. Нямам нужда от прахосмукачка, защото това е работа на камериерката и…

— Аз съм Джон Смит — изтърси Мейсън.

— Така ли!

— Да, по-големият брат на Джейн Смит.

— Боже мой! — възкликна тя и оживлението й мигом изчезна. Сега го наблюдаваше предпазливо и преценяващо. — Джейн Смит? Не я познавам.

— Нае кола от една агенция — продължи Мейсън, — и са я видели за последен път на път към Лас Олитас.

— Заповядайте — покани го момичето.

Мейсън влезе във всекидневната на апартамента.

— Както разбрах, очаквате леля ви да дойде.

— Да.

— А защо се представихте за Джейн Смит, когато наехте колата?

— По причини, които не мога да разкрия. Не исках там да знаят истинското ми име, нито къде възнамерявам да живея. Предполагам, че съм извършила нарушение и ако ми кажете колко ви дължа, ще ви платя и ще уредим въпроса.

— Не става въпрос за пари — възрази Мейсън, — бихме искали да се осведомим за моралния риск, който поемаме, особено когато колата се взема за дълго време.

— Е, добре, можете да разузнавате колкото си щете за моята почтеност. Разполагате с твърде голям депозит като гаранция. Ако желаете, мога да го удвоя или утроя.

— Парите нямат значение, когато налице е морален риск.

Тя се изсмя:

— Парите винаги взимат връх над етиката. Каква всъщност цел преследвате?

— Искам кратка анамнеза.

— Добре, да започнем от самото начало. Какво точно ви интересува?

— Първо, защо ви е необходим автомобил?

— Казах вече на вашите хора. Леля ми идва на гости. Никога досега не е била в Калифорния и искам да я разведа. Затова ми е необходима кола.

— От Изтока ли сте?

— Не съм казала такова нещо.

— Можете ли да ми кажете къде сте живяла, преди да дойдете тук?

— Мога, но не желая.

— Карала ли сте кола преди?

— Естествено.

— Имате ли шофьорска книжка?

— Разбира се.

— Мога ли да я видя?

— Не.

— Съгласно осигурителната ни политика компанията може да дава коли под наем само на лица с шофьорска книжка.

— Аз имам.

— Бих желал да я видя.

— Разбирам, но не виждам причина да ви я показвам.

— Имала ли сте някакви произшествия като шофьор? Катастрофирала ли сте през последните два месеца?

— Не.

— Тогава, как така сте оставила колата на мис Патриша Факсън за ремонт в Сентръл гараж ънд машин уъркс?

Тя пребледня и втренчи поглед в него.

— Отговорете — подкани я Мейсън.

— Кой сте вие? — попита тя.

— Отстъпвам на вас правото да отговорите първа. Коя сте вие?

— Казах ви, че съм Морин Милфърд.

— Съжалявам, но аз мисля, че сте Патриша Факсън и че лелята, която възнамерява да ви посети за един месец е майка ви, Лола Факсън Олрид. Името ми е Пери Мейсън и сега престанете моля ви се да увъртате и ми кажете какво искате вие и майка ви. Тогава може би ще съм в състояние да ви помогна.

Погледът й изразяваше крайно отчаяние.

— Вие… вие сте… Пери Мейсън?

— Това е самата истина.

— Как ме открихте?

— Просто ви проследих.

— Не е възможно, взех всички възможни мерки. Как… всеки път, когато излизах, гледах да съм сигурна, че не ме следят. Положих максимални усилия да не оставям следи и…

— Оставихте следа — прекъсна я Мейсън — и тръгнах по нея. Моите детективи я откриха. Полицията може да я открие.

— Не бяхме предвидили вие да установявате връзка с мен — каза тя. — Аз трябваше да ви се обадя.

— Когато започнах издирването, не знаех, че сте Патриша Факсън. В противен случай може би щях да действам различно, но за нещастие пропуснахте да ме уведомите, че ще вземете чуждо име. Предполагам, че сега ще ми кажете защо.