Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Е, добре — въздъхна Мейсън. — Занимай се с агенциите за коли под наем. Искам да открия това момиче. Имам предчувствие, че е наела колата тази сутрин, вероятно към девет часа и има шанс още да не я е върнала. Постави достатъчно детективи, така че когато върне колата, да може да я проследите.

— О’кей, Пери. Ще включа няколко мъже в акцията.

— И започнете да претърсвате хотелите, туристическите къмпинги, мотелите и всичко останало, за да откриете някаква следа от двойката — настоя Мейсън.

— Да не би да мислиш, че си пием кафето? — ядоса се Дрейк.

— Може би се чудите как да раздуете разходите — подхвърли Мейсън и затвори.

В три и трийсет нерегистрираният телефон на Мейсън остро иззвъня. Този телефон стоеше на бюрото на Мейсън и само Дела Стийт и Пол Дрейк знаеха номера, затова вдигайки слушалката, адвокатът каза:

— Ало, Пол? Какво има?

— Открихме момичето, което е наело кола, Пери! — припряно каза Дрейк.

— Великолепно! — зарадва се Мейсън. — И какво узнахте за нея?

— Наела е колата около девет сутринта, представяйки се за Джейн Смит, и е дала неверен адрес в Денвър. Оставила е голям депозит и е казала, че ще върне колата в два часа днес. Узнахме го един час, след като хората ми задействаха нещата, но не те уведомих, защото сметнах, че не е от значение. Просто наредих на момчетата си да я проследят, щом се появи.

— Продължавай — подкани го Мейсън.

— Тя се върна преди един час и пожела да наеме кола за една седмица. Заяви, че ще живее в едно от предградията и няма да кара много, че ще използва колата само в града. Служителите от агенцията уредиха въпроса и естествено моите хора я проследиха, щом тя излезе.

— Тя усъмни ли се, че я следят?

— Струва ми се, че не.

— Къде отиде?

— Все още не зная, Пери. Хората ми я следят. Пуснал съм двойка много опитни детективи по дирите й и ще открият бърлогата й. Просто исках да си в течение.

— Същата жена е, нали?

— Няма съмнение. Описанието напълно съвпада. Само този „Крайслер“ е бил нает от жена с подобна външност. Струва ми се чудесна следа.

— И на мен ми се струва така — каза Мейсън.

— О’кей, скоро ще разполагам с повече сведения.

Когато адвокатът остави слушалката, Дела Стрийт му каза:

— Гърти се обади, че Джордж Джеръм чака в приемната.

— Джеръм? — озадачено я погледна Мейсън.

— Съдружникът на мистър Олрид. Иска да се срещне с вас, но не казва по какъв въпрос. Твърди, че е строго поверително.

— Добре. Не говорете по телефона, очакваме Пол Дрейк да позвъни. Щом установим местонахождението на жената с „Крайслера“, искам да вляза във връзка с нея. Нека Джеръм влезе.

Дела Стрийт отиде в преддверието да въведе Джеръм.

Джордж Джеръм явно бе изнервен, не беше свикнал да чака никого където и да е. Беше висок, широкоплещест, кокалест, с високи скули, а под рунтавите му вежди сивите му очи гледаха на света с хладна пресметливост.

Беше може би петдесет и пет или шейсетгодишен, самото въплъщение на тромавост и сила, когато влезе в кантората и се ръкува с Мейсън.

— Седнете — покани го адвокатът. — Исках да се запозная с вас.

— По каква причина?

Мейсън се усмихна:

— По същата, поради която вие искате да се срещнете с мен.

Джеръм му се усмихна на свой ред:

— Ако сте ясновидец, безсмислено е аз да казвам каквото и да било.

Джеръм се отпусна в голямото кресло, предназначено само за посетители, и поради големите му размери фотьойлът сякаш се смали и не изглеждаше вече толкова удобен.

— Какво крои Олрид? — попита той.

— Боя се, че нищо не мога да ви кажа по този въпрос — отвърна Мейсън.

— Не сте ли адвокат на Олрид?

— Не.

— А чий?

— Мисля, че е безполезно да крия повече името на клиента си. Адвокат съм на мисис Олрид.

— Всъщност познавате ли мисис Олрид?

— Защо?

— Просто исках да зная.

— Говорил сте с Олрид? — попита Мейсън.

— Само го слушах.

— Съдружник ли сте му?

— Донякъде. Съдружник съм му в някои сделки. В момента уреждаме деловите си отношения. В събота като че ли постигнахме съгласие. Той трябваше да вземе окончателното решение. Не желаех да действам, преди да разговарям с Флийтуд.

— Мога ли да попитам защо?

— Много е умен. Беше дясната ръка на Олрид, но ако откупя дела на Олрид, бих искал Боб Флийтуд да работи с мен. Мисля, че и той би желал това. Щеше ми се да съм сигурен.

— Толкова ли е ценен?

— Знае повече от всички ни.

— Значи намерението ви е да откупите акциите на Олрид?