Ърл Гарднър - Ленивият любовник

Мъжът се изсмя.

— Дайте ми петте долара, мистър.

Мейсън му даде петдоларова банкнота.

— „Крайслер“ с подвижен покрив, взет от агенция за коли под наем в града. Не зная името на агенцията, но съм сигурен, че беше такава кола. Спомням си я, защото беше много готина и аз бях много любезен. Понякога така можеш да изкараш нещо.

— Изкарахте ли нещо този път? — попита Мейсън.

— Една усмивка.

— Само толкова ли?

— Предостатъчно.

— Не се ли опитахте да разберете нещо повече за нея или…

— А, не, не й минаваха такива номера.

— Само толкова ли знаете?

— Да.

— Заложи петте долара в конните състезания. Може да имаш късмет.

— Може би. Благодаря.

От уличен телефон Мейсън позвъни в бюрото на Дрейк и когато детективът се обади, каза:

— Пол, обади се, моля ти се, във всички агенции за даване на коли под наем и узнай, каквото можеш, за жена на около двайсет и една, двайсет и две години, която е наела кола тази сутрин. — Той набързо му я описа. — Може да се е представила под името Милфърд, а може и не. Пътувала е с „Крайслер“ с подвижен купол и искам възможно най-бързо да обходиш всички агенции.

— Разбрано — отвърна Дрейк. — Нещо друго?

— Това е всичко засега. Какво ново около теб?

— Не съм напреднал особено много, Пери. Все още не разполагам със снимка на мисис Олрид. Патриша Факсън е излязла от дома си малко след девет тази сутрин и все още не се е върнала. Никой не знае точно къде е. Открих мястото, където са били отседнали бегълците в Спрингфийлд. Ако приемем, че това е избягалата влюбена двойка, а не двойка подставени лица.

— Как така? — учуди се Мейсън.

— Тази двойка се е появила в един мотел в Спрингфийлд малко след полунощ в събота. Поискали са бунгало с две легла. Само едно било незаето. Те го взели. Жената била на кормилото и пак тя преговаряла на рецепцията и дала необходимите данни. Мъжът седял в колата със скръстени ръце, явно прекалено ленив, и не проявявал никакъв интерес. Жената представила двамата, като „Р. К. Флийтуд и сестра му“ и заявила, че ще останат две нощи. В неделя сутрин — жената допила на рецепцията, поискала да й заемат чинии и попитала къде има отворена бакалница в неделя.

— Имало ли е кухня в бунгалото им?

— Да. Администраторката й дала чинии и й казала откъде може да купи нещо за ядене. Тя потеглила и се върнала с кошница, пълна с продукти на седалката до нея.

— Мъжът отишъл ли с нея?

— He. Казала, че спи, обичал да спи до късно в неделя сутрин. Очевидно са се хранели в бунгалото в неделя и тази сутрин. Към девет и трийсет тази сутрин тя върнала чиниите добре измити и избърсани, заявила, че освобождават бунгалото и малко след това заминала. Като че ли никой не знае в коя посока са тръгнали.

— Пристигнали са около полунощ в събота? — попита Мейсън.

— Точно така. Може да е било дванайсет и половина, но като имам предвид, че оттук до Спрингфийлд се стига за два часа с кола, навярно са тръгнали към… е, нека кажем десет часа вечерта, а ако приемем, че са били в Спрингфийлд към дванайсет и половина, тръгнали са най-късно в десет и половина.

— И жената е искала бунгало с две легла?

— Да, но настоявала да има три отделни легла.

— Защо е искала три отделни легла за себе си и брат си?

— Не е казала. Просто е искала двойно бунгало. Предпочитала едно двойно легло и две отделни. Естествено служителите от мотела не попитали колко души са. Предположили, че са трима и в съответствие с това определили цената.

— А описанието на външния вид? — попита Мейсън.

— Нишките се губят — призна Дрейк. — Жената — може да се окаже подставено лице за отвличане на вниманието ни. Трябва да ти кажа нещо и за телеграмата. Телеграмата е изпратена от Спрингфийлд от жена, която телефонирала от автомат. Казали й, че телеграмата ще струва четиридесет цента и тя пуснала четиридесет цента в процепа за монети на телефона. Толкоз за телеграмата като веществено доказателство.

Мейсън се засмя:

— Банката мигновено приема, че телеграмата потвърждава чека, а сега излиза, че телеграмата е толкова автентична, колкото глас по телефона, представящ се за Лола Факсън Олрид.

— Прав си — съгласи се Дрейк. — Нищо повече не успях да узная за мъжа. Единственият път, когато някой го е видял, е било в колата при пристигането им.

— Дяволски необичайно държане на мъж, избягал с омъжена жена — удиви се Мейсън. — Изобщо не е проявил интерес към стаята.

— Докато жената уреждала всичко, той просто седял, отпуснат на седалката.