Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Как се чувствувате? — обърна се той към Дела Стрийт.

— Б-р-р-р! — потрепери момичето и се засмя.

Тримата се запътиха и след малко Кемрън отвори вратата на своята малка, приветлива къщичка. Мамещата топлина на печката ги обгърна гостоприемно. Тихата песен на чайника наподобяваше мъркането на галеща се котка. Без да промълви и дума, Кемрън наля гореща вода в три чаши с подправки, масло и захар, като добави и добри порции ром.

— Това — зарадва се Мейсън — е тъкмо, което ни трябва.

— Това — допълни Дела — ще спаси живота ми. Мислех, че не ще си го възвърна вече. Изглежда, дрехите не помагат никак срещу такъв студ.

— Пронизва цялото ти тяло — съгласи се старецът, палейки лулата.

Той повдигна капака на печката, постави две големи дъбови цепеници, напълни отново чайника и внезапно се ослуша, взирайки се през прозореца.

— Приближава кола.

— Колко е часът? — запита Мейсън.

— 2:15.

— Струва ми се, че са минали векове — засмя се Дела.

— Искам да надникна във вашата таблица за приливите и отливите — и Мейсън извади молив и лист от джоба си. — Ще ми се да открия каква е разликата в движението на водите тази нощ и през нощта, когато бе извършено убийството. Аз…

— Идват насам — докладва Кемрън. — Двама са. Приличат на полицаи.

Твърди стъпки отекнаха по дървения мостик.

— Звучи като барабан — занервничи Дела, — злокобен барабан.

Вратата се блъсна, без да се почука. Двамата мъже, застанали на прага, опипваха с очи Кемрън.

— Каква беше тази експлозия?

— Яхтата на Бърбанк излетя във въздуха.

— Така си и помислих. Водихте ли там някого тази вечер? Кемрън посочи Пери Мейсън и Дела Стрийт.

— Можете ли да се закълнете, че двамата са били на яхтата?

— Да.

— Колко време след като напуснаха яхтата стана експлозията?

— Между пет и десет минути. Не повече от десет.

Полицаите наблюдаваха Мейсън с войнствено стиснати челюсти.

— Прибирай си багажа, мой човек. Ще те водим в главната квартира.

— Не ставайте глупаци — отреагира Мейсън. — Тази сутрин трябва да съм в съда. Аз съм Пери Мейсън.

— Пет пари не давам, ако ще да си и Пилат Понтийски, тръгвай за главната квартира!

— Гребна лодка дойде до яхтата — започна търпеливо да обяснява адвокатът. — Тогава си мислех, че е някой, който иска да задигне нещо от яхтата, но пришелецът се изплаши, когато отвори люка и разбра, че печката в кабината гори. Сега разбирам, че е искал да постави бомба със закъснител. Нямал е представа кога ще напуснем яхтата и е видял чудесна възможност да унищожи и нас, и яхтата. Тази работа с отварянето на люка, понечването му да се спусне в кабината, а после побягването му, като се отдалечаваше с бясно гребане в тъмнината, е била част от намерението му да ни заблуди по отношение на това, което е смятал да извърши. Навярно е поставил бомбата веднага, щом като е стъпил на яхтата.

— Как изглеждаше този човек?

— Не го видяхме дори.

— Каква беше лодката?

— Не я видяхме.

Полицаят се ухили — високомерно, дразнещо хилене.

— Трябва да умееш да ги скрояваш по-добре, — а после добави — и на всичко отгоре си адвокат, а?

— По дяволите! — ядоса се Мейсън. — Свържете се с главната квартира по радиото. Нека блокират целия бряг. Да се постараят да пипнат всеки, който се прокрадва наоколо. Вижте не ще ли можете да хванете тази лодка, когато се измъква от водата, ако вече не е дошла.

— И да направя маймуна за смях от себе си, като се уловя на тази въдица, и да обърна всичко с главата надолу. Не, Мейсън, съжалявам, а що се отнася до пас, ти си избраникът. Ти и тази дамичка сте ходили до яхтата. Какво сте търсили там?

— Изучавахме действието на отлива.

— Хубав боклук! — отзова се саркастично полицаят. — Вие сте занесли бомбата. Разчели сте си времето, та да се измъкнете, докато гръмне.

— Не ставай глупак! — нервираше се Мейсън. — За какво ми е притрябвало на мен да унищожавам яхтата?

— Защо някой друг ще иска да я унищожава? Ти имаш много повече основалия от всеки друг — и полицаят се обърна към Кемрън. — Пожела ли той да се върне направо тук или представи някакви доводи да се върти близо до яхтата? Да се бави, докато цялата работа се ликвидира?

Кемрън се колебаеше.

— Говорете! — подкани го полицаят.

— Не беше точно така — изсумтя накрая морякът. — Търсихме из мъглата тая лодка, като кръстосвахме в зиг-заг напред и назад.

— Някъде близо до яхтата ли?

— Около четвърт миля от нея.

Двамата полицаи размениха погледи, след което задушиха във въздуха и надникнаха в празните чаши.