Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Всичко е както трябва — и Мейсън запали свещ.

— По какъв начин се отопляват?

— Ей там има печка, която гори с дърва и въглища. Употребяват я и за готвене, и за отопление. Наредих на Кемрън да я зареди с топливо. Да, готова е, само да я запалим.

Той драсна клечка кибрит и я пъхна в огнището. Хартията и подпалките запращяха с весел пламък.

— Е, сега вече няма какво да правим, а само да чакаме отлива — въздъхна Мейсън.

— Яхтата вече засяда — погледна Дела часовника си.

— Да, килът постепенно се врязва в тинята.

В този миг яхтата едва доловимо се люшна надясно.

— Не само затъва — отбеляза Мейсън, — но след няколко минути ще започне да се наклонява. Не ще ни отнеме много време. Искам да разбера точно колко време преди най-ниската точка на отлива едно тяло може да се претърколи и как се накланя яхтата по време на отлива.

Дела потрепери леко.

— Започваш да ставаш нервна?

— Малко. Някак ми е страшно. Нека угасим свещта и чакаме на тъмно. Печката дава достатъчно светлина… усещам, че сме някак открити, лесно забележими… всеки може… е, разбирате, през илюминатора… — тя спря и се засмя спазмодично.

Мейсън духна незабавно свещта.

— Е, така е по-добре — поуспокои се Дела. — Имах усещането, че нечии очи ни дебнат през илюминатора.

Мейсън я обгърна с ръка.

— Забрави всичко това. И жива душа не знае, че сме тук.

Тя се усмихна в знак на извинение и се притисна до неговото закрилящо я рамо. Огънят пращеше весело. Малки румени пламъчета играеха през отвора на печката. Тишина легна над тях, тишина, нарушавана само от лекото плискане на водата около корпуса на яхтата. Корабчето се навеждаше бавно надясно, като това ставаше едва доловимо.

Мейсън погледна светещия циферблат на часовника си и реши:

— Сега е времето да легна на пода в позата на трупа.

Дела погледна към тъмночервеното петно върху килима.

— Не ми харесва да ви гледам легнал там.

— Защо?

— Картината е много зловеща. Може да ни донесе… Не можете ли да легнете на друго място но същия начин?

— Не. Експериментът трябва да се проведе точно при същите условия.

Мейсън се обтегна на пода, като главата му се отпусна на няколко сантиметра от прага на кабината.

— Добре ли е, Дела?

— Всичко изглежда толкова тайнствено. Кара те да мислиш за духове.

— Ех, да можеше някак си духът на Милфийлд да дойде и ни разкаже точно как е станало всичко това, то би било отдих за нас.

Дела се приближи и седна на пода до него. Дланта й се плъзна надолу по ръката му, пръстите й напипаха неговата длан и се обвиха около нея.

— Не забравяй, че трябва да ме считаш за труп — потупа я той по рамото.

— Но не се чувствувате като труп? — засмя се тя.

— Не.

Яхтата изскърца леко, накланяйки се още малко.

— Все още няма достатъчно наклон, та да ме прати до отсрещната стена. Когато стане тона, да не забравим да засечем точно времето. Къде е електрическото фенерче, Дела?

— На масата.

— Ама какъв ден бе днес в съда, а? Корав като този под, но все пак се усещам добре.

— Не бива да вземате всичко толкова дълбоко — погали тя челото му.

— Ъхъ — съгласи се Мейсън сънливо, а минутка по-късно провлече — колко е часът?

— Наближава 1:30 — погледна тя часовника му.

— След десетина-петнадесет минути ще разберем всичко. Изведнъж Дела промени положението си.

— Не е необходимо да лежите така неудобно. Я си повдигнете главата — и тя я положи на скута си. — Така можете да разкажете за всичко, което има да се случи, както ако главата ви се търкаля по пода.

— Не бива — протестираше сънливо Мейсън. — Главата ми трябва да с там долу… на йода… Искам точно да узная времето… О, добре… може би всичко ще е по-добре, ако се отпусна напълно.

Пръстите й докосваха леко челото му, галеха веждите му и затворените очи, приглаждаха назад косата му.

— Лежете си само и се отпуснете — шепнеше тя.

Мейсън повдигна ръка, намери нейната, доближи я до устните си, задържа я за миг така и после я отпусна. Спокойното му и равномерно дишане показваше, че е заспал, и в съня си още веднаж той посегна за ръката й и я задържа на гърдите си.

Минутите течаха без промяна в обстановката. Дела Стрийт седеше неподвижна. Яхтата, заседнала вече здраво в тинята, изглежда бе престанала да се накланя повече. Дрямката обхвана постепенно и Дела. Топлината на кабината, обгърналата ги дълбока тишина, отпускането на нервите след тежкия ден в съда и късния час, прибавен към всичко това, оброни главата й в приятно сънно замайване.