— Тогава — закоментира Дрейк — този отпечатък е поставен умишлено. А и този номер с изваждането на ръкавиците от чантата и падането на разписката върху пода? Всичко това е трик, Пери.
— Изигран на кого?
— На… господи, не зная, Пери, но изглежда най-вече на нас, отколкото на когото и да било друг.
Мейсън кимна някак начумерено.
— Бях мислил върху всичко това, Пол. Този отпечатък е нещо, което не съвпада с останалото. Той е нещо, което не приляга към нищо друго, следователно трябва да приемем вероятността, че този отпечатък е изфабрикувана измислица и както ти посочи, този номер с оставянето на обувките в магазията на гарата и излитането на разписката от чантата могат да бъдат тъкмо това, което изглеждат, че са. От друга страна, изглежда твърде вероятно всичко това да е планирана умишлено кампания обувките да попаднат в ръцете на полицията точно при такива обстоятелства, че фактът на кървавия отпечатък да изглежда още по-загадъчен.
Мейсън извади от джоба си схемата на приливите и отливите.
— Е, Пол, довечера ще трябва да проведем един експеримент.
— Какво по-точно планираш, Пери?
— Тази вечер най-високата точка на прилива е в 21:42. Най-ниският пункт на отлива ще бъде в 2:54 утре рано сутринта. Съгласно нашата схема яхтата ще заседне о дъното около 23:00 тази вечер. Ще започне да се накланя около 24:00. Съвсем наклонена ще бъде около 1:30. Някъде около половин час след полунощ с периодът, който искам да проуча — оттогава до 1:45.
— Къде е сега яхтата? — запита Дрейк.
— Като представител на притежателя на яхтата успях да я освободя от опеката на полицията и сега аз се грижа за нея. Инструктирах Кемрън да я изтегли точно на мястото, където е била, когато с извършено убийството, и да бъде закотвена. Малко преди полунощ ще отидем там, за да проучим действието на отлива.
По лицето на Дрейк се изписа искрено съжаление.
— Какво ти стана? — учуди се Мейсън.
— Как можа да избереш тъкмо тази нощ, когато усещам, че гърлото ми не е в ред и започвам да чувствувам болки но всички стави?
— Начални симптоми на грип?
— Мисля, че отива нататък, но нямам температура. Чувствувам се само леко разкършен и отмалял. Исках да взема една турска баня, но ако…
— Забрави ги тези! — прекъсна го Мейсън. — Няма какво да правиш. Възнамерявам да проуча какво точно се е случило на яхтата, за да съм в състояние утре още сутринта да представя на съда своя теория.
— Съдията наистина се заинтригува от тази работа със свещта — разсъждаваше Пол Дрейк.
— Ако успея да им представя солидна теория — кимна Мейсън, — ще мога да приключа със случая още утре сутринта. Не успея ли — бит съм.
— Идвам с вас, шефе — каза смирено, но настойчиво Дела Стрийт.
— Глупости! — реагира незабавно Мейсън. — Искам само да отскоча да проверя какво се е случило и…
— …и аз идвам с вас! — прекъсна го тя.
— Тогава чудесно! — отвърна засмян Мейсън. — Да тръгваме!
Тънка ниска мъгла бе увиснала над среднощните води.
Мейсън помогна на Дела да излезе от колата. Стъпките им затракаха по дъските на пътеката, водеща до къщичката на пазача от яхт-клуба. Силуетите на малките яхти за развлечение, привързани о пристана, приличаха на приказни нереални духове във влажния хлад на нощта.
В малката къщичка на края на кея блестеше светлина и човекът, който стоеше вътре на топло, щом чу тежките стъпки на Мейсън и бързото стакато от токчетата на Дела, отвори вратата и им се ухили приветливо за поздрав.
— Здравейте, Кемрън! — обади се Мейсън.
— ’бър вечер! — посрещна ги той.
— Всичко наред ли е?
Очите на Кемрън се присвиха в тиха, блага усмивка. Пожълтелите му зъби стискаха здраво къса, с изгризан мундщук луличка. Той я извади от устата си.
— По-добре влезте за няколко минути да се позатоплите. Там върху водата ще бъде яко студено. В кабината на яхтата има печка, но докато стигнете там, ще премръзнете. Върху моята печка пее чайник с гореща вода и ром. Ако ви се харесва горещ ром с масло, аз…
Мейсън не го дочака даже да завърши.
— Какво още ви задържа тогава?
Кемрън погледна усмихнат към Дела и отправи някак неуверено въпрос към Мейсън.
— Две чашки или три?
— Три — бе отговорът на младото момиче.
— И можете да го приготвите толкова силен, колкото ви харесва — допълни Мейсън.
Кемрън постави по една солидна бучка масло в три чаени чашки, наля кипяща вода, захар и подправки, а след това и ром.
— Брат ми се занимава с добив на масло — обясни той. — Праща ми достатъчно, за да облажвам рома си. Вие, хора, няма ли да се съблечете?
Читать дальше