Ърл Гарднър - Наклонената свещ

— Не — отвърна Мейсън, — тръгваме веднага, щом приключим с рома. Не ще ни навреди да наберем малко топлина, реди да тръгнем.

Дела и Мейсън мълчаливо кимнаха един другиму наздравица над ръба на дебелите порцеланови чаши и засърбаха горещото питие.

— Това е животоспасяващ елексир — възхити се Мейсън.

— Ъхъ. Тази нощ доста затегна. Около полунощ винаги застудява над водата. Налага ми се често да обикалям нощем и ви казвам, че е много приятно да се прибереш в тази малка уютна колибка.

— Не се ли чувствувате самотен тук? — попита Дела?

— Не — запуфка доволно с лулата си Кемрън. — Имам си книги и… е, не зная, човек може да се почувствува самотен в голяма къща, но не и в малка колибка като тази, където всяко нещо е на мястото си. След всичко привиквате така със самотата си, че поминавате сам много по-добре, отколкото с когото и да било.

— За колко време ще достигнем яхтата? — запита Мейсън.

— О, не повече от десет минути. Доколкото разбрах, искате да ви отведа до там с моята малка моторница и да ви оставя. После да ви прибера около 2:00, нали?

— Точно така.

— Разбрано — съгласи се Кемрън, — ще пристигна навреме за вас. Исках само да разбера точно часа, понеже не обичам да напускам за дълго време къщичката. В действителност и не бива, но предполагам, че такова кратко отсъствие не ще навреди никому. Бих искал само да разчетете времето си така, че да сте готови за връщане веднага, щом пристигна. Открихте ли някакви улики?

— Улики не — засмя се Мейсън, — искаме да поогледаме.

— Хм.

— Разбира се, можем и да открием нещичко.

— Прав сте. Как ви се сторих днес на свидетелската скамейка? Не увредих ли с нещо вашата теза?

— Ни най-малко.

— Това ми харесва. Надявам се, че ще отървете и двамата. Чудесни хора са. Мистър Бърбанк ми е добър приятел. И дъщеричката му, така привързана към него. Такова скромно и възпитано момиче! Е, ако сте готови, да тръгваме!

Мейсън и Дела Стрийт оставиха празните чаши на мивката.

— Да вървим! — подкани адвокатът.

Скоро моторчето разбуди нощта. Моторницата се понесе напред, като носът й надипли водната повърхност от двете й страни. Студената нощ поглади лицата им с влажни, ледени пръсти. Лодката забръмча в канала, след минута-две заобиколи издадения в морето нос и се заблъска в черните води на речното устие.

— Изглежда, трудно е да се управлява тук? — попита Мейсън.

— О, навиквате така, че и с вързани очи откривате пътя си. Трябва да се придържате към някой ориентир на брега и всичко е благополучно. Вижте върха на този нос, очертан върху ей това насрещно сияние. Дръжте ги точно на една линия. Виждате ли, сега ги оставих зад себе си.

— Още малко и ще ме направите правоспособен навигатор — засмя се Мейсън.

— Има нещо пред нас — отбеляза Дела.

Лодката веднага намали скоростта си.

— Ето и яхтата — извести водачът им. Обиколиха яхтата в кръг и се доближиха до парапета.

— Сега вие се покачете на борда — подкани лодкарят Мейсън.

Мейсън кимна, протегна ръце, улови студения, лепкав железен парапет и се покатери на борда. Кемрън му хвърли въже и се обърна към Дела.

— А сега, мис, аз ще ви помогна.

Двамата я подкрепиха да се прехвърли на палубата. Кемрън придвижи лодката така, че да удари леко яхтата, и след това съобщи:

— Вече е заседнала о дъното.

— Чудесно!

— Е, внимавайте, когато започне да уляга. Ще продължи да затъва още, после сякаш ще се вцепени права и внезапно ще се наклони. Сега, искате ме обратно тук в 2:00, така ли?

— Точно така — потвърди Мейсън.

— Добре, ще съм тук. Внимавайте за всяка ваша стъпка, та да не се нараните.

— Ще бъдем внимателни — обеща Мейсън.

Кемрън, изглежда, все още се колебаеше да тръгне. Продължаваше да се държи за парапета, докато моторът работеше на празен ход и облак изгорели газове се стелеше над водата.

— Добре, ще тръгна обратно около 2:00, нали?

— Да.

— Мислите ли, че ще сте готови за тръгване по това време?

— Надявам се.

— Е, хайде довиждане!

Кемрън отблъсна лодката и седна на кърмата. Моторът загърмя енергично и за няколко секунди моторницата изчезна от погледа им, въпреки че трясъкът на мотора продължаваше да раздира влажната от мъгла тъма.

— Е, хайде да се спускаме долу — и Мейсън извади джобно фенерче. — Бъди предпазлива, Дела, палубата е хлъзгава.

Мейсън извади ключ, отключи кофара на люка, плъзна го настрана и помогна на Дела да се спусне по стълбата към кабината.

— Колко е уютно! — възкликна Дела.