Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Какво сте пили тук? Ром, а?

— Пийнахме — отговори сухо Кемрън, като тъпчеше лулата си, без даже да посегне към бутилката с ром.

— Добре — кимна полицаят към Пери Мейсън. — Хайде, ти и тази дама!

Светлината в полицейския участък се състоеше от една-единствена електрическа крушка, прикачена към тавана на порцеланов рефлектор. Осветлението бе дрезгаво, мъчително, удряше право в уморените очи, но не бе в състояние да освети добре предметите в стаята.

С лице, носещо белезите на напрежение и изтощение, Пери Мейсън се бе опънал в стола си, с крака поставени върху един от ъглите на разкривена маса. Той погледна часовника си и изруга.

— Проклетия! Аз все още мога да понасям всичко това, но ти, Дела, се нуждаеш от малко сън.

— Изглежда не можем да сторим нищо, шефе.

— Ще почакаме още пет минути, а след това смятам да направя доста нещо. Аз…

Вратата се отвори. Полицаят, който ги беше задържал, се отмести на една страна, докато лейтенант Траг влизаше. Полицаят го последва и затвори.

— Е, да допуснем, че сега ще разкажете на лейтенанта какво точно се случи…

— Разговора ще водя аз, Медфорд — прекъсна го Траг и се обърна към Мейсън. — Какво се случи?

Мейсън кимна към полицая, когото Траг бе нарекъл Медфорд.

— Вашият скептичен приятел остави убиецът да се изплъзне под пръстите му.

— Разкажете ми за всичко това — подкани лейтенантът. Адвокатът разказа за отиването им на яхтата, за посещението на гребната лодка и за експлозията.

— Какво търсехте на яхтата? — запита лейтенантът.

— Исках да проуча действието на отлива — каза откровено Мейсън.

— Какво по-специално?

— Исках да легна на пода и да разбера точно колко време след кулминацията на прилива яхтата се накланя достатъчно, за да е в състояние да ме претърколи до най-ниско разположената страна.

— Какво открихте? — в тона на Траг имаше нескрит интерес.

— Четири часа и една минута след прилива яхтата се наклони достатъчно, за да ме преобърне до най-ниската степа на кабината.

— Колко време след прилива? — запита Траг, невярващ на ушите си.

— Четири часа и една минута — повтори Мейсън и се прозина. — Ще е необходимо да се направят само надлежните корекции в малките разлики по дати. А сега, мой скъпи лейтенант, Дела Стрийт и аз ще трябва да си вървим у дома или някой ще трябва да ни връчи обвинение. Изберете си, което искате.

— Това е то, Медфорд. Можете да си вървите — заключи лейтенантът.

Полицаят се колебаеше.

— Начинът, по който се държаха, лейтенант, говореше сигурно, че са виновни. Бих искал да можехте да видите лицата им, когато ги задържах.

— Аз бих искал също, но това е всичко, Медфорд. Колебаещ се, Медфорд напусна стаята.

— Това би променило времето на извършване убийството — отправи Траг замислен поглед към Мейсън, — а то значи около 21:40.

— Въпрос на доуточняване — поправи го Мейсън, — но не забравяйте, че обвинението фиксира времето между 17:30 и 18:00.

— Това не означава повече нищо — съгласи се веднага Траг, — особено след като повдигнахте в съда въпроса за приливите и отливите и след показанията на доктора за времето на кръвотечение.

— Боя се, че Хамилтън Бъргър не ще се съгласи с вас.

— Не желая да бъда цитиран за това, което ще ви кажа, но не мога да мълча.

— Какво е то?

— Съдията Нюарк е съгласен с вашата теория и е готов да направи днес в съда малка аритметика. Не ще накърня гласуваното ми доверие, ако ви кажа, че вашият „приятел“ Хамилтън Бъргър е съвсем объркан. Би трябвало да го чуете, когато разпитваше Дъглас Бъруел.

— О, вие го намерихте, значи? — възкликна Мейсън.

— Разбира се, намерихме го.

— Какво ви разказа той?

— Тази история за пристигането му с Ларк в петък през нощта бе празни приказки. Пристигнал е със самолет в петък следобед. Мисис Милфийлд му телефонирала, че има намерение да побегне с него, но когато стигнала до летището, решила, че това е грешна стъпка и се прибрала в къщи. Той изтичал веднага до летището, успял да намери запазено, но незаето от пътник до последния момент място и долетял, до Лос Анжелос за драматични обяснения. Разговаряли кратко. Дафни Милфийлд била страшно нервна. Накрая му обяснила, че мъжът й бил заедно с Бърбанк на яхтата и че тя държи да говори предварително с него — не било почтено, ей така да изчезне. Склонила Бъруел да иде до яхт-клуба, да наеме гребна лодка и след това да вземе и нея от определено място, някъде малко над вдаващия се в морето нос.