Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— При мен ли? — повтори въпроса тя. — Прекарах една интересна вечер.

— Опитваха ли се да те ухажват?

— Много пъти.

— Нещо важно?

— Не мисля. Струва ми се, че те всички са бродещи единаци. Разбира се, в един първокласен хотел опитите за запознанство не се правят явно. Всичко е доста предпазливо и тънко, но целта е една и съща — както навсякъде другаде.

— И какво стана?

— Отначало ме попитаха дали не искам да потанцувам. После в бележка, изпратена по келнера, ми съобщиха, че изглеждам много самотна и затова двама джентълмени с удоволствие ще потанцуват с мен, ако пожелая.

— Направиха ли ти предложение? — попита Мейсън.

— Не точно предложение, а нещо като словесно разузнаване за проверка на моята способност за отбрана.

— И ти как се отбранява?

— Отбраната беше равносилна на нападение. Но не много твърда. Не създадох у тях впечатление, че щурмуват линията Мажино. Дадох им да разберат, че територията може да бъде завладяна и окупирана, но… С други думи им завъртях главите, но не позволих да отворят вратата. Ти точно това искаше от мен, нали?

— Да, тогава исках точно това — каза Мейсън, — но сега не съм сигурен в това.

— Защо?

— Защото възникнаха някои обстоятелства, които по всяка вероятност ще усложнят нещата.

— А именно?

— Елеонор Хепнер или Елеонор Корбин, както се казва, вече две седмици не е на сцената. Намерили са я да се разхожда в парка полугола. А тя има гладка и нежна кожа…

— О, да, отново нейната кожа — промърмори Дела. — Вече за кой ли път слушам как ти се възхищаваш от нея.

Мейсън се намръщи.

— Имам сериозни основания за това. Съдейки по всичко, тя доста продължително време е бродила из храстите в парка почти без дрехи. И следователно върху тялото й трябваше да останат някакви следи — червенини, драскотини…

— И, разбира се — обобщи Дела Стрийт, — като опитен детектив ти забеляза тези следи.

— Напротив — каза Мейсън, — нямаше никакви следи. Кожата и изглеждаше леко загоряла, но не…

— Загар от търкаляне в спалня — заядливо отбеляза Дела Стрийт.

Но Мейсън продължи, без да обръща внимание на забележката.

— Това означава, че тя не се е отдалечавала много от мястото, където са я задържали. Както видя, аз блъфирах и принудих Етел Билан да признае, че Елеонор е живяла при нея. Но защо се е настанила точно там, ние не знаем. Възможно е това да не е знаела и Етел Билан. Но сега, мисля, че ще съумея да отговоря на въпроса „защо“.

— И защо?

— Елеонор — продължи Мейсън — се е настанила при Етел Билан, за да може да следи Сюзън. След това Сюзън отива в Лас Вегас заедно е Дъглас Хепнер. И докато я няма, Елеонор влиза в апартамента и извършва вандалска постъпка, която напълно отговаря на характера на жена коварна и ревнива и освен това желаеща да причини неприятности на съперницата си.

— Например?

— Да отреже дъната на тубичките със скъпоструващите бои и да ги размаже из апартамента.

— И това го е направила тя?

— Сюзън мисли, че е тя?

— Тя обясни ли, защо смята така?

— Не, прекъснаха разговора ни.

— Интересно — каза Дела — къде ли ще ни отведе всичко това.

— Можем да се окажем в прелюбопитна ситуация — отбеляза Мейсън. — Всичко до тук рисува Елеонор в изключително неизгодна светлина. И, разбира се, навежда на някои размишления.

— А по-точно?

— За Сюзън Гренджър. Тя е художничка. Изучава живопис и начина на рисуване на старите майстори. Пише книга за светлинните ефекти в живописта и се надява, че… Но главното се заключава в това — прекъсна сам себе си Мейсън, — че Сюзън Гренджър наистина вярва, че именно Елеонор се е промъкнала в нейния апартамент, докато тя е била в Лас Вегас.

— А ти вярваш ли в това, че го е извършила Елеонор?

— Засега не коментирам нищо — каза Мейсън. — Сюзън работи, пише сериозна книга, изискваща задълбочени изследвания, често пътува в Европа, посещава курсове и носи със себе си голямо количество бои. Възможно е митничарите да са я запомнили и да я смятат за сериозна млада жена, занимаваща се с копиране на произведения на изкуството. Навярно те я посрещат на митницата с думите: „Как сте, мис Гренджър? Вървят ли работите ви? Какво донесохте от чужбина?“, а тя им отговаря: „Както обикновено — бои и няколко парфюма. В куфара са.“ Митничарите отварят куфара, преглеждат акуратно дрехите, проверяват парфюмите и казват: „Благодарим ви, мис Гренджър“, затварят капака на куфара, удрят печата и Сюзън вика носач.

— В същото време — продължи мисълта му Дела Стрийт, — в тубичките с бои са скрити десетки скъпоструващи камъни.