Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Искам да ви поздравя, мистър Мейсън — започна тя. — Моля, заповядайте.

Мейсън влезе вътре.

— За какво искате да ме поздравите? Тя му посочи стол.

— Да ви поздравя за метода, който така умело използвате.

— И по-точно?

— Предложението да изрепетирате с мен историята, преди от нея да са се поинтересували други.

— О! — с разбиране се отзова Мейсън.

— Той е доста ефективен. Често ли го използвате?

— Той е един от любимите ми — призна Мейсън. — Винаги дава желания от мен резултат.

— Но това е провокация. Усещаш само лека тревога, но не и заплаха.

— Радвам се, че сте го оценила по достойнство — каза Мейсън.

Тя му предложи цигара, сама запали и едва след това попита:

— И така, мистър Мейсън, как предпочитате — да си разменим леки удари или веднага да ме нокаутирате?

— Това зависи от силата на съперника.

— В такъв случай по-добре да си нанасяме леки удари.

— Лично аз смятам, че ще бъде най-добре от самото начало да бъдем откровени. Вие ще ми разкажете всичко, а после аз ще ви задам няколко въпроса.

— Не ми харесва тази процедура. По-добре задавайте въпроси.

— Чудесно. Вие познавате ли Дъглас Хепнер?

— Да.

— Откога го познавате?

— Срещнахме се преди три или четири месеца на кораба, с който се връщах от Европа.

— Бяхте ли приятели?

— На кораба ли?

— И там, и по-късно, на брега.

— Нека да кажем така — сприятелихме се на кораба, продължихме и после, на брега, а след това прекъснахме връзката и аз го изгубих от погледа си. После съвсем случайно се срещнахме в една художествена галерия и естествено продължихме връзката си. Спомням си, че той ми предложи да отидем и да пийнем някъде, а след това ме покани на обяд. Тогава бях заета, но приех поканата за друга вечер. Позволете ми да попитам, все пак, каква е причината да ми задавате подобни въпроси и защо смятате, че от това ще се интересува полицията?

— Работата е в това, че защитавам една млада дама, която страда от временна загуба на памет.

— Разбирам. Жената, която защитавате има нахалството да претендира да се нарича мисис Хепнер. Колко интересно! Вие предполагате, че аз ще мога да подкрепя нейните твърдения и ще я направя, така да се каже, честна жена? За това подробно е написано във вестниците.

— Съобщиха ми вече — сухо отбеляза Мейсън. — А сега искам да науча за вашите срещи с Дъглас Хепнер. Кога го видяхте за последен път?

— Кога? Струва ми се… Според мен беше на петнадесети вечерта.

— Той не ви ли каза, че се е оженил?

— Разбира се, не.

— А говорил ли ви е, че е бил женен?

— Дъглас не се разпростираше много по тази тема, но… Спомням си, че той… не съм сигурна, че имам право да обсъждам тези въпроси, мистър Мейсън. По-добре ми кажете какво още ви интересува за Дъглас Хепнер. Мога да си представя как ще се почувства, когато прочете във вестниците, че го смятат за женен и то за жена, която си е загубила паметта.

— А познавате ли негови роднини?

— Роднини? Не, а защо питате?

— Наистина ли? — попита Мейсън и в гласа му прозвучаха нотки на съмнение. — Аз разговарях по телефона с майката на Хепнер и тя ми каза, че е говорила с някого от Барстоу, който се казва… Но, разбира се, може и да не съм разбрал правилно…

— А ето го и вашият нокаутиращ удар — каза Сюзън, гледайки втренчено в очите на Мейсън. — Все се питах кога ще свършите с разузнаването и ще се опитате да ме повалите в нокдаун. Е, добре, аз наистина ходих с Дъглас Хепнер в Лас Вегас. И какво от това? Отдавна не съм във възрастта, когато трябваше да искам разрешение, и още не съм стигнала времето, когато подобни неща ще са ми безразлични. Прииска ми се да заложа, а Дъглас имаше намерение да ходи в Лас Вегас. Той ме покани и аз приех. И какво от това?

— Нищо — отговори Мейсън.

— Дъг спря в Барстоу, за да зареди — продължи тя, — и позвъни на майка си, за да й съобщи, че пътува с интересно момиче. По-рано той никога не ми беше говорил за сериозността на своите намерения, защото не е знаел как ще се отнеса към това. Затова за мен беше съвсем неочаквано „запознаването“ с майка му по телефона. Той ми подаде слушалката без дори да ме попита.

— За какво говорихте с нея? — попита Мейсън.

— Лично аз много се смутих, защото никога не съм предполагала, че Дъг ще обсъжда подобни проблеми с майка си. Но той ме повика неочаквано и ме помоли да говоря с нея.

— Той каза ли коя сте вие?

— Да, разказа й. Каза и моето име, адрес, описа външността ми, не пропусна дори такива детайли като ръст, тегло, гръдна обиколка, талия. В един момент ми се стори, че съм се явила на някакъв конкурс по красота.