Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Сега виждам — каза Мейсън, — че започваш да долавяш мисълта ми. В тази ситуация е важна непоследователността, която не може да не се отчете от един хладен и скептичен ум. От една страна Сюзън Гренджър е много сериозна, привлекателна млада жена, събираща материал за книга по живопис, а от друга страна — нейното пътуване до Лас Вегас с Дъглас Хепнер, за който тя е съвсем неподходяща компания.

— Но той сам я е поканил, нали?

— Да, Дела, поканата е била от негова страна. Но това е само предположение. Той е спрял в Барстоу, за да налее бензин. И изведнъж в него се заражда желание да позвъни на своята скъпа „мамичка“. Той е позвънил и е казал, че с него пътува Сюзън Гренджър и отиват заедно в Лас Вегас, за да прекарат там уикенда.

— Каква мила ситуация — отбеляза Дела Стрийт. — Колко щастлива е трябвало да се почувства Сюзън!

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Но сега знаем, че майката на Дъглас Хепнер е привлекателна брюнетка с красива фигура. Знаем също така, че докато Сюзън Гренджър е била на пътешествие, някой е влязъл в нейния апартамент, отрязал е дъната на тубичките с бои и е изстискал тяхното съдържание. Знаем, че в кутиите с кремове на Елеонор имаше скъпоценни камъни. Знаем също така, че Сюзън Гренджър не е съобщила в полицията за случилото се в нейно отсъствие… Всичко това дава сериозна тема за размисъл.

— Да, по дяволите! — възкликна Дела.

— Прилича на някакъв ребус.

— И то доста заплетен.

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Представяш ли си как се е чувствала тази млада жена? Тръгва с Дъглас Хепнер. Цялата атмосфера на пътуването е изпълнена с романтика. Те напускат града, остават зад гърба си омръзналата им до смърт обстановка и познатите. Чакат ги приключения, независимо от това, че заминават само за два-три дни. И тогава Дъглас Хепнер спира на бензиностанцията и като че ли съвсем случайно казва: „Трябва да позвъня по телефона. Нека да отидем заедно.“ Естествено, момичето се съгласява. Тя е любопитна да разбере дали нейният приятел няма намерение да поръча стая в хотел и ако поръча — каква ще бъде тя. А в това време сладурът Хепнер звъни на своята „мамичка“ и казва: „Мамо, скъпа, така ми се искаше да си побъбря с теб. Отивам да прекарам уикенда с едно симпатично момиче. Името й е Сюзън Гренджър. Ръстът й е пет фута и четири дюйма, теглото сто и двадесет фунта, обиколката на бюста — тридесет и четири дюйма, талията — двадесет и шест, бедрата — тридесет и шест и така нататък и така нататък. Тя живее в «Белинда апартмънтс» в Лос Анжелис и ти непременно трябва да се запознаеш с нея. Предавам ти слушалката, мамо“.

Дела Стрийт направи гримаса.

— А после, когато се връща, Сюзън намира своята квартира… Шефе, но той е постъпил по същия начин с Елеонор!

Мейсън кимна.

— А какво според теб би намерила Елеонор, връщайки се обратно?

— Но тя не се е върнала — отговори Мейсън.

— Много, много интересно — каза Дела. — А в това време някой пуска куршум в тила на Хепнер. Човек лесно може да си представи, че ако всички любовни приключения на Дъглас Хепнер са се развивали по този план, подобен край е неизбежен.

— Е добре, Дела, да оставим това — прекъсна я Мейсън. — Твоите разсъждения са великолепни, но не трябва да вълнуват една самотна непристъпница, живееща в първокласен хотел. Нека по-добре да сменим официалните дрехи с работно облекло и…

В това време на вратата се почука няколко пъти на неравни интервали. Така известяваше за своето идване Пол Дрейк.

— Дела, моля те, пусни го да влезе — помоли Мейсън. Тя отвори вратата на кабинета.

Дрейк намръщено погледна Дела и каза:

— Двамата агенти ми представиха рапортите си за твоето поведение през изминалата нощ, мис. Както предполагам, повеселила си се нелошо.

— Но аз се веселих не заради веселието — възрази Дела.

— Какво си намислил — попита Пол Дрейк, обръщайки се към адвоката. — Дошъл съм специално, за да ми разясниш ситуацията.

— Моята идея е превъзходна — отговори Мейсън. — Ти по-добре кажи какво научи за убития. Трупът разпознат ли е?

— Да. Това е Хепнер. Убит е с изстрел от револвер. Но, Пери, нося и лоши вести. Тази Билан от триста и шестдесети апартамент се е разбъбрила.

— Така и предполагах, че няма да й достигнат силите, за да си държи устата затворена — каза Мейсън. — Какво е казала.

— Успокой се — каза Дрейк, — може би скоро, с помощта на моя човек, ще се доберем до секретните данни на полицията. Но днес там се усмихват и облизват като сити котараци, които са успели да докопат паницата със сметана.