Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Разбирам — каза Мейсън.

— Цяла нощ не съм спал — отбеляза Дрейк и добави: — Но ако трябва, ще се задържа на крака още дванадесет-петнадесет часа, а след това се прибирам в бърлогата си и ще спя независимо от всичко. Каквото и да предприемеш по-нататък, Пери, ти ще бъдеш в капан. А сега, доколкото разбирам, ти седиш и чакаш твоят приятел — областният прокурор, да ти съобщи, че към твоята клиентка Елеонор Корбин или Хепнер, вече и аз не знам как точно да я наричам, е предявено обвинение и че трябва да я задържи. И тъй като ти я представляваш, да бъдеш така добър да съобщиш нейното местопребиваване. А ако го укриеш, това ще означава, че заставаш против интересите на правосъдието, което от гледна точка на закона се счита за престъпление и така нататък.

— А ако областният прокурор не успее да ме открие? — попита Мейсън.

— В такъв случай вечерта вестниците ще разтръбят за това, че е издадена заповед за арестуването на престъпницата, а тя се опитва да избяга от правосъдието. Ще хванат доктора за ухото, а това няма да се хареса нито на него, нито на тебе, Пери?

Мейсън кимна с глава.

— И така — продължи Дрейк. — Какво трябва да правя?

— Продължавай да се занимаваш с това, с което си се занимавал до този момент, Пол. В момента, в който предявят обвинението, можеш да си отспиш. Дръж ме в течение. Нека твоите агенти в Лас Вегас започнат да проверяват мотелите. Поинтересувай се под собствените си имена ли са се регистрирали Сюзън Гренджър и Дъглас Хепнер на тринадесети през нощта, което струва ми се, че е петък.

— Е, нека бъде петък, тринадесети — уморено въздъхна Дрейк.

— Кога ще ми представиш информацията? — попита Мейсън.

— Може би към два часа — отговори Дрейк. — Ако си прав, може и по-рано. Аз вече ти казах, че когато търсиш…

— Разбрах те — прекъсна го Мейсън. — Действай.

— Добре, Пери — каза Дрейк и излезе.

— И какво сега? — попита Дела, гледайки въпросително Мейсън.

— Разкриха ни — отговори той. — Твоят хотел гъмжи от полиция. Само да се появиш там и веднага ще те спипат. Ще направят двойна проверка, ще открият в сейфа скъпоценностите и, разбира се, ще поискат да ги видят. Ако им поискат заповед за обиск, от съда лесно ще я получат.

— Излиза, че трябва да се бяга оттам и да захвърлим всичко.

— Имаш ли там дрехи?

— Всичките ми най-хубави рокли.

Мейсън се замисли и каза:

— Този проблем ще решим малко по-късно. Дела. А сега имаме на разположение броени минути. Опитай се да се свържеш с доктор Ариел.

Изминаха няколко минути преди Дела да открие доктора по телефона.

— Здравей, докторе — поздрави го Мейсън. — Извини ме, че те безпокоя. Аз…

— В момента се готвя за операция — прекъсна го доктор Ариел. — Какво се е случило?

— Касае се за моята клиентка — поясни Мейсън. — Ти я премести на надеждно място, нали?

— Точно така.

— Сега е нужно да се изведе оттам.

— Защо?

— Вероятно срещу нея ще бъде предявено обвинение за извършване на убийство от първа степен. От този момент нататък тя автоматично се превръща в лице, укриващо се от правосъдието. В случай, че видиш във вестниците, че е обявено издирването й…

— Рядко чета вечерните вестници — прекъсна го доктор Ариел. — Това ли те безпокои?

— Не, не само това — отговори Мейсън. — Не желая да се окажеш замесен в тази история.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Пери.

— Не ме разбра правилно. Смятам, че мисис Хепнер трябва да бъде предадена на полицията и с това ще се заемеш ти. Веднага след като вестниците излязат и ти прочетеш за нея, си длъжен да позвъниш в полицията и да съобщиш, че мисис Хепнер се намира под твое наблюдение и че считаш за свой дълг да уведомиш за това властите, но че тя се нуждае от спокойствие, че се намира под наблюдение на психиатър и така нататък. Всъщност, къде е тя сега?

— В крайградската клиника „Оук ънд Пайнс“.

— Добре — каза Мейсън. — До скоро.

Той затвори слушалката и погледна часовника си. Дела взе папката със срочната поща и я сложи на бюрото на Мейсън.

— Много те моля да отделиш малко време и на писмата — каза тя.

— Струва ми се, че сега няма да успея, Дела.

— Така си и мислех.

Мейсън се намръщи.

— И ти трябва да направиш някои неща — каза той.

— Какво по-точно?

— Трябва да позвъниш в хотела и да кажеш на администратора, че се готвиш да заминаваш за Мексико. Помоли да запазят стаята ти по време на пътуването и обещай, че за да се избегнат недоразуменията, ще изпратиш по пощата двеста и петдесет долара.