Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— И за какво говорихте?

— Аз казах: „Здравейте, мисис Хепнер. Радвам се да се запозная с вас“ и така нататък, все в същия дух, а тя ми отговори: „Моят син ми каза, че отивате заедно в Лас Вегас“. След тези думи ме хвана яд на Дъг. И тогава реших — само да ме заведе до Лас Вегас и ме нахрани, а после щях да го накарам да вземе две стаи, а не една, мистър Мейсън. Две! — и тя показа два пръста.

— Помните ли на коя дата стана това?

— Помня този ден с абсолютна точност. Имам причини за това.

Мейсън въпросително повдигна вежди.

— Докато бях на пътешествие, апартаментът ми беше разбит и вандалски преобърнат. Но аз… с една дума не съобщих на полицията. Знам кой го е направил и защо.

— Разбит и вандалски преобърнат? — повтори думите й Мейсън.

Сюзън кимна и очите и гневно заблестяха.

— Аз съм художничка. Наистина не рисувам платна. Занимавам се с изучаване на определени етапи от развитието на европейското изкуство. Откровено казано, в тази област съм любител и при това посредствен. По-скоро, едва ли някога ще ми се отдаде да постигна нещо голямо в изследването на световното изкуство. И все пак ми доставя удоволствие да анализирам боите, които са използвали старите майстори, цветовете, светлинните ефекти. Сигурна съм, че именно цветът е в основата на разграничаването на различните школи в живописта. Тук имам голямо количество репродукции от картини на големи майстори. Това не са целите картини, а отделни фрагменти, които потвърждават правилността на моята теория…

— А вандалското нахлуване? — попит заинтригуван Мейсън.

— Да, да, извинете. Ами някой се беше промъкнал в апартамента ми и беше съсипал живописните материали, за които бях заплатила неколкостотин долара.

— По какъв начин?

— Някой беше срязал дъната на тубите с бои, а след това беше изстискал част от съдържанието им върху палитрата, а друга част в умивалника. Изцапана беше и ваната. Приличаше на дъга.

— И вие не извикахте полицията?

— Не — каза тя. — Но знам на кого е работа.

— Мога ли и аз да узная? попита Мейсън.

— Разбира се, че можете — сърдито отговори Сюзън. — На вашата клиентка. Ето на кого! Но не искам да се разгласява по вестниците, не искам да я влача и в съда. Но с удоволствие ще й извия врата!

— Направила го е Елеонор Хепнер? с недоверие понита Мейсън.

— Елеонор Корбин!

— Откъде знаете, че…

В това време се разнесе телефонен звън.

— Извинете — каза тя и вдигна слушалката. — Да… Ало… О, да… — Известно време тя слушаше мълчаливо, а после попита:

— А вие сигурен ли сте в това? Те вече са го направили… вие така ли мислите?

Отново настъпи мълчание, след което тя каза:

— Сега имам гост… благодаря ви… Довиждане — и затвори телефона.

— Е, мистър Мейсън, струва ми се, че това е достатъчно. Имал сте напрегнат ден и научихте буквално всичко за моето пътуване в Лас Вегас.

В очите й внезапно проблеснаха сълзи. Тя се надигна, премина през хола и отвори входната врата.

— Бог ми е свидетел — каза Мейсън, — не съм искал да ви обидя, мис Гренджър. Но все пак в полицията ще ви се наложи да разказвате всичко това и…

— Вие вече ме предупредихте за това, мистър Мейсън — каза тя. — Получихте вашето интервю. Не го намирам за интересно. Лека нощ.

Мейсън стана.

— Кажете ми честно — каза той, — обидих ли ви с нещо?

— Слушайте, мистър Мейсън, защо не вървите по дяволите! Искам да си поплача и не желая да стоите в тази стая и да ме гледате! — извика Сюзън Гренджър.

— С други думи — в гласа на Мейсън липсваха нотките на доброта, — по телефона са ви съобщили, че тялото на Дъглас Хепнер е разпознато.

Тя се вкамени от изненада.

Мейсън беше вече в кантората, когато Дела Стрийт отвори входната врата и тананикайки си някаква мелодия, влезе в стаята. Когато видя Мейсън зад бюрото си, тя се закова на мястото си.

— Здравей, Дела! — поздрави я Мейсън. — Как си?

— Какво правиш тук?

— Пресмятам някои неща — отговори Мейсън. — Разбираш ли… най-общо казано, има ново развитие на събитията.

— Например?

— Вестниците засега мълчат — каза Мейсън. — Но тялото, намерено в парка, е разпознато. Това е Дъглас Хепнер.

— Той е мъртъв?

— Точно така. Застрелян е в тила с изстрел от револвер. В главата му има само един отвор, през който е влязъл куршумът. Втори няма. Което означава, че полицията ще има на разположение куршума, а това ще им позволи да определят системата на оръжието и, разбира се, да го намерят. При теб има ли нещо ново, Дела?