Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Разбира се — каза съдията Кийтли, — това е случайно и зависи от вашата интерпретация на доказателствата, господин прокурор. Напълно възможно е обвиняемият да е бил склонен да плати парите, заради отношенията си с млада жена, които е възможно да са били…

— Надяваме се да разясним това с нашия следващ свидетел — каза Хамилтън Бъргър. — И когато Ваше благородие види този свидетел, съдът ще разбере колко абсурдно е да се мисли дори и за момент, че е възможно да се е случило нещо, което да даде на Адисън повод да бъде изнудван. Но, Ваше благородие, готовността, с която обвиняемият се е опитал да купи мълчанието на този свидетел се основава изцяло на страха от страна на обвиняемия, че може да бъде поставен в пределите на това убийство по времето, когато е било извършено.

— Позволете ми да задам един въпрос на свидетеля — каза съдията. — Господин Хансел, имало ли е всъщност някакви взаимоотношения между вас и журналиста, когото споменахте?

— Само до такава степен — каза Хансел, — че от време на време му подавах информация и той ми даваше малко пари и ми правеше услуги. Билети и пропуски и тям подобни. Виждате ли, в моя бизнес трябва да имам някакво издателско отверстие, с което да плаша хората, но този човек нямаше никаква представа с какво се занимавам и си мислеше, че бях само приятел, който му подаваше информация.

— При тези обстоятелства — каза съдията Кийтли, — не виждам причина да се съобщава името на този човек. В края на краищата имаме свидетел, който е напълно възможно да ни дава показания от значителна стойност при разясняването на случай с убийство, но това не оправдава неговите престъпни деяния. Съдът счита, че би било престъпление да се позволи на този свидетел да опетни доброто име на някой известен журналист, още повече, съдът откровено заявява, че в случай, че възникне някакво съществено противоречие в показанията, думата на този свидетел ще бъде приета от съда само в случай, че бъде потвърдена от останалите показания.

— Това е всичко — каза Мейсън.

— Нямам други въпроси — съобщи Хамилтън Бъргър.

— Доколкото разбирам — каза Хамилтън Бъргър, — няма въпроси от страна на прокурора освен този, че обвиняемият в случая е платил на свидетеля две хиляди долара.

— Никакви — каза Мейсън весело.

— Това премахва необходимостта от представяне на чека като доказателство — каза Хамилтън Бъргър.

Съдията Кийтли се наведе напред и каза:

— Господин прокурор, струва ми се, че докато даването на имунитет на свидетеля е изцяло във ваши ръце, въпросният свидетел демонстрира нахално самодоволство, пълна липса на разкаяние и лекомислено пренебрежение на етичните норми.

— Мисля, с уважението на съда — каза Бъргър, като се изчерви леко, — че има определени неща, които прокурорът би могъл да изтъкне в кръстосания разпит, стига да беше пожелал, които биха обяснили поведението на свидетеля. Има определен личен елемент на антагонизъм между прокурора и този свидетел, заради определени неща — ами, неща, за които не мога да говоря, запазвайки благоприличие. Но мога да ви уверя, Ваше благородие, че решението да дам имунитет на този свидетел от обвинение в изнудване беше взето със значителна неохота и едва след много внимателно разследване.

— Много добре — каза съдията Кийтли, — просто исках да обърна вниманието ви върху факта, че поведението на този свидетел не ми прави добро впечатление. Извикайте следващия си свидетел.

— Вероника Дейл — каза Хамилтън Бъргър. Един полицай отвори вратата на стаята за свидетели и въведе Вероника Дейл в съдебната зала.

Тя беше облечена в добре прилягащ кремав костюм, който подхождаше на русата й красота и й придаваше невинен вид на девица, ангелска красота, която се отрази със страхотна сила върху претъпкана съдебна зала.

Свидетелката очевидно знаеше точно каква роля да играе и от момента, в който влезе, започна да се държи като красива и сладка млада жена. Аташетата в съдебната зала си прошепнаха, че всеки натиск от страна на Пери Мейсън би бил катастрофален, тъй като би убил симпатията както на наблюдателите, така и на съдията.

Хамилтън Бъргър подготви сцената за нейното действие като стана, а поведението му ясно изразяваше, че той считаше за срамно такова неопетнено дете да бъде принудено да влезе в мръсната атмосфера на съдебен процес за убийство.

— Как се казваш? — попита той почтително. Вероника Дейл притвори очи и каза изискано и с глас, който едва се чуваше: