Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Какво има, Мейсън?

Мейсън каза:

— Искам да те помоля за една услуга.

— В доста неизгодно положение си, за да искаш услуги. Какво искаш?

— Майката на Вероника Дейл е тук при мен и много иска да се види с дъщеря си. Можеш ли да уредиш да посетим Вероника по някое време тази вечер и…

— В никакъв случай — прекъсна го Бъргър. — Вероника Дейл е свидетел. Ако искаш да разговаряш с нея, направи го на свидетелската скамейка. Съжалявам, Мейсън, но това е последната ми дума. Нямам нито времето, нито желанието да обсъждам въпроса. Късно е и си тръгвам за в къщи. Дочуване!

Телефонът се затвори от другия край на линията. Мейсън се усмихна, постави слушалката на място и намигна на Пол Дрейк.

— Как е Вероника? — попита госпожа Дейл.

— Справя се прекрасно — каза Мейсън, — но стана така, както предполагах. Може да не я видите до утре. Дела, ако Хамилтън Бъргър започне да ме търси, кажи му, че съм излязъл и не знаеш как може да се свърже с мен.

При откриването на съда на следващата сутрин Хамилтън Бъргър стана и каза с усмивка на лице:

— С уважението на Съда, Ерик Хансел беше на свидетелската скамейка и при отлагането на делото въпросът, който възникна за разпита на Хансел, беше във връзка с жените-съучастнички.

Съдията Кийтли кимна.

— Съдът приема вашето възражение, господин Бъргър. Законът дава право на защитата да опровергае този свидетел като покаже, че той е бил обвинен в повече от едно престъпление. Това не позволява на адвоката да внесе доказателства за специфичните подробности с цел да омаловажи свидетеля. Това е решението на съда. Господин Хансел ще застане на свидетелската скамейка. Продължете с разпита, господин Мейсън.

— В този случай — Мейсън попита Хансел, — как получихте информацията, която ви даде възможност да се обърнете към Хансел, както казвате, че сте направили?

— Вие ми я дадохте, като се втурнахте към затвора, за да освободите Вероника Дейл под гаранция.

— И по какъв начин ви насочи към това господин Адисън, обвиняемият в случая? — попита Мейсън.

— Ами, сър, прекарвам доста време в стаята на пресата в полицейския участък. Познавам някои от момчетата там и чрез споразумения с един мой приятел имам определени предимства. От време на време давам на момчетата някаква информация и винаги съм готов да помогна. Те също ми дават информация. Никой от тях, разбира се, не знаеше с какво се занимавах. Те всички си мислеха, че събирах информация за статиите на мой приятел. И това е, което правех повечето от времето. Е, когато се разчу, че вие сте се втурнал натам, за да защитите някакво маце, което било обвинено в скитничество, това не означаваше много за останалите момчета, но аз се интересувам точно от такива работи. Започнах да се оглеждам. Разбрах, че момичето е било регистрирано в хотел „Рокауей“ и че обвинението срещу него е било отменено.

Все още нямах за какво да се хвана, но отидох до хотел „Рокауей“ и им казах, че представлявам пресата и че искам да знам за случая и служителя, на който му беше дошло до гуша да го разпитват, ми каза, че е дал цялата информация, която е имал на полицията, че мацето дошло, за да си наеме стая, че управителя на хотела бил телефонирал, за да се погрижи тя да получи стая.

Отидох при управителя на хотела. Казах му, че представлявам един журналист и че ние искаме да знаем как е станало така, че тази сладурана е спечелила личното му внимание. Излъгах го здраво като му казах, че имаме информация, че тя била негова мацка и той се паникьоса и изплю камъчето, преди да се усети. Каза, че Адисън му се е обадил, за да запази стая за нея. Е, дотук не бях постигнал нищо освен много тичане, но отидох при Адисън и преди още да съм говорил с него десет секунди, разбрах че съм ударил кьоравото. Тогава — е, нали знаете, тогава го притиснах.

— Казали сте на господин Адисън, че работите за някакъв журналист?

— Е, нещо от този род.

— Кой беше този журналист?

— Не желая да кажа. В интерес на истината го бях излъгал и не мисля, че е честно да…

— И аз не мисля, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър като се изправи на крака. — В края на краищата всичко се връща до нещо маловажно, разговор, който този човек е провел с Джон Адисън, обвиняемия в случая. Не защитавам този свидетел. Той е изнудвач. Ще използвам цялата власт, която притежава моя чин, за да прекратя подлите му деяния. Но междувременно се е получило така, че заради неговите деяния се стига до разгадаването на едно убийство. Имаме един обвиняем, който е бил толкова загрижен да предотврати разгласяването, че е бил в предела на къщата, където е извършено убийство, че е пратил две хиляди долара, за да не бъдат публикувани неговите деяния в клюкарската статия.