Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

И Мейсън седна като се усмихваше на обвинителя. Чу се жужене от края на съдебната зала, звук, който съдията Кийтли прекъсна с чукчето си.

— Е — каза съдията Кийтли, — не мисля, че е редно да се задава подобен въпрос. Той може да цели единствено да опозори свидетеля като изложи несъществени подробности. Съмнявам се, че това е подходящ разпит. Време е за отлагане на делото и съдът се разпуска до утре сутринта в десет часа. Тогава ще дам становището на съда относно възражението. Склонен съм, обаче, да го подкрепя. Делото се отлага за утре.

След като съдията Кийтли напусна скамейката, наблюдателите се събраха на малки групички, за да обсъдят случая. Вестникарите се струпаха отпред и се опитаха да говорят с Хамилтън Бъргър, но той ги отстрани и забързано напусна съдебната зала. Мейсън се усмихваше вежливо и стоеше в очакване на журналистите.

— Елате, елате, господа — каза Мейсън, — не мога да издам всички свои доводи. Фактите говорят сами за себе си. Видяхте похвата на обвинението, базиран на показанията на изнудвачи. В къщата на убийството има отпечатъци на поне една мистериозна жена. Възможно е да има отпечатъци и на друга жена. Кои са тези жени? Знае ли обвинението? Очевидно не. Склонно ли е обвинението да разбере? Вие, господа, ще трябва сами да дадете отговор на този въпрос.

Пол Дрейк, който си пробиваше път сред тълпата, грабна ръката на Мейсън и прошепна хрипливо:

— Пери, открихме нещо.

— Какво?

— Намерихме жената, която търсеше.

— Искате да кажете партньора на Хансел?

— Не, Лора Мейл Дейл, майката на Вероника.

— Най-после — каза Мейсън победоносно, — стигнахме донякъде!

Дрейк каза:

— Моите хора са я намерили в нейния ресторант в малък град в Индиана. Тя е използвала веднага шанса да дойде тук със самолет. Разбира се, че дъщеря й има нужда от нея и така нататък.

Мейсън кимна.

— Както и да е, хванали са самолет, и сега са тук. Не исках да те прекъсвам по време на делото.

Мейсън повиши глас:

— О, Адисън — извика той, — само за момент. Пристав, задръжте господин Адисън за малко, ако обичате.

Помощник-шерифът, който водеше Адисън обратно в затвора, спря на вратата, която водеше към вътрешния коридор, през който затворниците биваха въвеждани и извеждани от съдебната зала.

Мейсън отиде бързо до Адисън, грабна ръката му, издърпа го настрана и прошепна:

— Всичко е наред, Адисън, започваме да напредваме. Поне държим козовете.

— Какво се е случило? — попита Адисън с надежда.

— Не мога да ти кажа тази вечер, но се наспи спокойно. Мисля, че нещата ще тръгнат добре за нас на сутринта.

Мейсън благодари на помощник-шерифа, че го изчака, забърза към Пол Дрейк и каза:

— Добре, Пол, хайде да се махаме оттук. Сега искам да взема Дела и нейната тетрадка и да получа писмено сведение от нея. Искам да повтори това, което ми каза в канцеларията ми и искам да получа нейните отпечатъци и да ги сравня с отпечатъците, които е открила в онази къща. Къде е тя?

— В един хотел.

— Възможно ли е да има пистолет?

— Не — каза Дрейк. — Пазят я двама мъже. Казах й, че се опитваме да й заведем Вероника. Това, разбира се, е лъжа и на мен не ми е приятно да го правя, но трябва да я накараме да мълчи поне за известно време и това е единственият начин.

Мейсън се усмихна.

— Е, поне можем да опитаме. Ще се свържем с Хамилтън Бъргър и ще му кажем, че майката на Вероника е при нас и иска да види Вероника и ще го попитаме дали дъщерята може да дойде да ни посети.

— Бъргър ще побеснее — каза Дрейк.

— Разбира се — му каза Мейсън. — След това ще размисли и ще разбере, че е изпуснал една възможност. Ще се обади и ще настоява да разговаря с госпожа Дейл, за да й каже, че ако тя отиде в неговия кабинет, ще може да се срещне с Вероника.

— Не мислиш ли, че ще се сети за това първия път?

— Не — каза Мейсън. — Ще бъде твърде ядосан. Къде я държиш, Пол?

Дрейк каза:

— Поех риск. Регистрирах я в хотел „Рокауей“. Виждате ли, дъщерята е била регистрирана там, след като е тръгнала. Всичко се връзва с версията, която й пробутвам, че търся Вероника за нея.

— Не е необходимо да пробутваш нищо на тази жена — каза Мейсън. — Тя е доста умна и ако не е част от изнудвачески кръг, то тогава съм доста слаб познавач. Хайде да отидем да я обработим.

Мейсън улови погледа на Дела Стрийт:

— Вземи си доста тетрадки и химикали, Дела. Ще вземем изказване от Лора Мейл Дейл. Ще ти разкажа подробностите по-късно. Да тръгваме.