Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Назова ли името на адвоката си?

— Да, сър. Господин Пери Мейсън.

— И отидохте ли при господин Мейсън?

— Да, сър.

— Да.

— Кога?

— Същият ден.

— Къде?

— В неговия кабинет.

— И какво ви каза господин Мейсън?

— Господин Мейсън ми каза, че неговият клиент не желае да се дава публичност на въпроса и ми даде чек за две хиляди долара, подписан от господин Адисън.

— Да разбира ли съдът, че господин Адисън ви е дал две хиляди долара, за да ви накара да не говорите за това, че е бил в онази част на магистралата във вторник вечерта?

— Да, сър.

Изражението на Хамилтън Бъргър издаваше изключително самодоволство, когато той подхвърли бомбата в скута на Мейсън.

— Разпитвайте — каза той и след това прибави самодоволно, — ако желаете.

Мейсън каза спокойно:

— С други думи, отидохте при господин Адисън, за да го изнудите, нали?

Свидетелят погледна Мейсън в очите. Поведението му беше оскърбително.

— Да — каза той, — и ако вашият клиент не се беше опитал да се прикрие, защо щеше да ми плати две хиляди долара?

— Да прикрие какво? — попита Мейсън.

— Вие би трябвало да знаете.

— Не знам. Питам вас.

— Да прикрие факта, че се е заигравал с руса сладурана, която е била на пътя в нощта на убийството.

— Кой факт мислите, че е искал да прикрие, като ви е платил?

— Вероятно и двата.

— Това е, което вие си мислите.

— Да.

— Следователно сте знаел за убийството, когато сте отишъл да го изнудвате?

Хансел изведнъж опули очи.

— Знаехте ли? — настоя Мейсън.

— Не!

— Защо тогава казвате, че сте мислел, че ви плаща две хиляди долара, за да прикрие факта, че е бил на онзи път в нощта на убийството?

— Така мисля сега.

— Но не мислехте така тогава?

— Не.

— По онова време не сте знаел нищо за убийството?

— Разбира се, че не.

— Опитвал сте се да го изнудите, защото се е сприятелил с млада жена?

— Наел й стая в хотел — каза Хансел с поглед, отново насочен към Мейсън.

— И сте направил сделка с кабинета на областния прокурор, според която ще получите имунитет за изнудването, ако дадете показания по случая?

— Не съм правил никакви сделки.

— Но сте постигнал такова споразумение?

— Да предположим, че е — каза Хамилтън Бъргър. — Изнудването е леко престъпление в сравнение с убийството. Щатът е склонен да пренебрегне маловажни нарушения на закона, за да залови онези мъже, чието богатство, статус и власт ги карат да мислят, че могат да нарушават Божия закон и човешкия закон с пълен имунитет.

— Хубаво изказване — каза Мейсън, — но си остава фактът, че на Хансел му е обещан имунитет.

— Да — отсече Бъргър. Мейсън се обърна към Хансел.

— Защо не ни казахте?

— Вие ме попитахте дали съм сключил сделка с обвинението. Не беше сделка.

— За вас не беше ли?

— Не.

— А за обвинението?

— Не знам.

— Много внимателно цепите косъма, господин Хансел, нали? Бяхте готов да заявите, че не сте правил сделка с областния прокурор, когато през цялото време сте знаел, че сте имали споразумение?

Хансел не отговори на въпроса.

Мейсън изчака, докато Хансел отново вдигна поглед.

— Обвиняван ли сте в престъпление? — попита Мейсън.

Хансел отново погледна надолу.

— Хайде — каза Мейсън, — отговорете на въпроса. Обвиняван ли сте в престъпление?

— Да.

— Какво беше то?

— Изнудване.

— Повече от един път?

— Да.

— Добре — каза Мейсън, — колко пъти са ви обвинявали?

— Четири.

— И така — каза Мейсън, — имал сте жена-помощничка, с която сте работил в онези случаи, нали?

— Възразявам. Разпитът е некомпетентен, неуместен, несъществен и неподходящ — каза Хамилтън Бъргър. — На адвоката се дава право, според закона, да запита за миналото на този човек само с една определена цел и тя е да опровергае неговата правдивост като покаже, че е бил обвинен в престъпление. След като направи това, той няма право да уточнява подробности и не може да му опетнява репутацията, като разясни всички аспекти на онези престъпления. Законът дава една единствена привилегия на адвоката и тя е да пита дали този човек е бил обвиняван в престъпление и да прави това само с цел да опровергае показанията му.

— Това не е ли вашето тълкуване на закона, господин Мейсън? — попита съдията Кийтли.

Мейсън направи малък жест на почит към съда.

— Целта на моя разпит, Ваше благородие, не беше да опетня репутацията на този свидетел, а да разбера коя е била съучастницата, която е използвал във връзка с другите изнудвания и да видя дали отпечатъците на тази съучастница не съвпадат с неидентифицираните отпечатъци на мистериозната жена, намерени в къщата на убийството.