Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Вие пристигнахте в къщата на Ферел на дванадесети сутринта? — попита Бъргър.

— Да, сър.

— По кое време?

— Около един часа сутринта.

— И сте направил някакво специално разследване там?

— Да, сър.

— И намерихте ли нещо вследствие на това разследване?

— Да, сър.

— Какво беше то?

— 38 калибров „Смит и Уесън“ револвер, номер 8–64805.

— Можете ли да го опишете?

— Беше 38 калибров револвер „Смит и УВесън“ с шестинчова цев. 38 калибровият револвер беше в рамка на 44 калибров и беше доста тежък.

— Къде го прибрахте?

— Ако мога да се отнеса към картата — каза свидетеля като вдигна една от картите, които бяха приети като доказателство, — намерих го на осемдесет и седем фута разстояние от основите на къщата, на едно място непосредствено срещу прозореца на стаята, където беше намерено тялото. Разстоянието беше осемдесет и седем фута и два инча от основите на къщата до най-близката точка. Пистолетът лежеше сред скалите в сухото корито на извора. Имаше върбови храсти непосредствено до него и пистолетът беше добре прикрит между тези малки, заоблени от извора камъни, които бяха средно между два и двадесет и четири инча в диаметър.

— Имате ли снимки на пистолета в положение, в което лежеше?

— Да, сър, също така имам снимка на камъка до него, която показва къде се е ударил пистолетът, когато е бил хвърлен от…

— Няма значение от къде е бил хвърлен — прекъсна го Бъргър. — Просто разкажете каквото знаете, не каквото предполагате.

— Да, сър, пистолетът се е ударил в този камък, след което е отскочил на разстояние от два фута. Има белези от стомана върху камъка и няколко дървени отломки. Пистолетът е имал дървена дръжка и едно малко ъгълче от тази дървена дръжка е било отчупено. Било е намерено в основите на камъка. Самият пистолет е бил на около осемнадесет инча разстояние.

— Оставил ли сте някакъв белег върху пистолета?

— Да, сър.

— Какъв?

— Поставих инициалите си върху дървената дръжка, след като пистолетът беше тестван за отпечатъци.

— Бяха ли открити такива?

— Не, сър, нямаше отпечатъци върху пистолета.

— Никакви?

— Никакви. Пистолетът е бил добре почистен.

Бъргър отвори малка чанта, която му подаде неговия асистент, извади един пистолет и го подаде на свидетеля.

— Това е пистолетът — каза свидетелят, след като го огледа.

— И така, направихте ли нещо, за да откриете притежателя на този пистолет?

— Да, сър. Бях допуснат до архивите и открих, че този пистолет е бил продаден на Джон Рейсър Адисън преди около единадесет месеца.

— Следователно вие показахте пистолета на обвиняемия?

— Да.

— И тогава какво се случи?

— Обвиняемият разпозна пистолета и призна, че е негов. След това направи изявление, за пръв път, че е дал назаем този пистолет на Едгар Ферел, който го е взел със себе си на риболов.

— Какво беше състоянието на пистолета, когато го намерихте?

— Пистолетът беше празен.

— Какво беше състоянието на цевта?

— По цевта имаше специфичен остатък от барут и следи от пресен барут.

— Разпитвайте — каза Бъргър.

— Няма въпроси — обяви Мейсън.

— Извикайте доктор Паркър С. Лорето — каза Бъргър.

Д-р Лорето застана на свидетелската скамейка, представи се като лекар и хирург, спомена, че се е занимавал известно време в общината с аутопсии, че е бил свързан с кабинета на следователя при смъртни случаи и че е извършил аутопсията на тялото на Едгар 3. Ферел.

— Каква е причината за смъртта? — попита Бъргър.

— Рана от изстрел, която започва от лявата страна на главата, малко зад ухото, върви нагоре, към предната част на главата и свършва в крайната стена на черепа от дясната страна.

— Това, разбира се, е казано на аматьорски език, за да бъде понятно — прибави доктор Лорето след малко.

— Куршумът минал ли е през мозъка?

— Да. Причинена е значителна вреда на мозъчната тъкан и обилно мозъчно кръвотечение.

— Тази рана ли е била причината за смъртта?

— Да, сър.

— Колко време, бихте казал, е живял човекът след получаването на тази рана?

— Незначително време. Съзнанието и движението са прекъснали веднага и смъртта е последвала след секунди.

— Значи човекът не е помръднал, след като е получил тази рана?

— Не. Човекът не е помръднал. Но тялото се е преместило, тъй като е паднало на пода, нямало е съзнателно движение.

— Извадихте ли фаталния куршум?

— Да, сър.

— И какво беше състоянието на този куршум?

— Сплескан на върха, но основата беше непокътната.