Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Да, сър.

— Имахте ли възможност да огледате автомобила на обвиняемия?

— Да, сър.

— Кога?

— На дванадесети следобед.

— И какво открихте?

— Приготвих мека субстанция, с която може да се вземат отпечатъци от автомобилни гуми. След това минах с автомобила върху тази субстанция като обръщах волана така, че колелата да оставят индивидуални следи, с други думи, за да може да се повтори радиуса на автомобила, който е оставил следи А, Б, В, и Г, показани на тази снимка.

— И какво открихте?

— Тук имам снимка на онзи материал, след като бяха направени отпечатъците.

— И какво показват тези отпечатъци? Мисля, че е редно да ни кажете като специалист в тази област.

— Следите показаха, че отпечатъците са абсолютно идентични. Не може да има никакво съмнение.

— Носите ли тези снимки?

— Да, сър.

— Покажете ги.

Снимките бяха показани и взети като доказателство. Беше очевидно, че съдията Кийтли беше дълбоко впечатлен от неоспоримото доказателство за идентичността на гумите.

— Забелязахте ли направата на гумите на автомобила на обвиняемия?

— Да. Да, сър. Както може да се види от отпечатъците, гуми А и Г са с еднакви отпечатъци и гуми Б и В са също идентични. Всяка една е оставила ясен отпечатък.

— Можете да разпитате свидетеля — каза Хамилтън Бъргър.

Мейсън посочи стъклото, което е било отделено от прозореца.

— Лично ли отделихте стъклото? — попита той.

— Да, сър.

— И сега е в същото състояние, както когато го видяхте за пръв път на прозореца?

— Да, сър. С изключение на това, че е извадено. Следователно има белези от стъклореза по края…

— Разбирам — каза Мейсън. — Говоря само за дупката от куршум и за пукнатината около нея.

— Да, сър.

— Тези пукнатини са с дължина два-три инча?

— Да, сър.

— И следват сравнително еднакъв образец?

— Да, сър.

— Между другото — каза Мейсън, — коя страна на стъклото е била отвътре, от страна на стаята?

Свидетелят се усмихна, поклати глава и каза:

— Не мога да ви кажа, господин Мейсън.

— Не сте сметнал за необходимо да отбележите това на стъклото когато сте го извадил?

— Не, сър. Едната страна на стъклото е идентична с другата.

— С изключение на това, че едната е отвътре — каза Мейсън, — а другата е отвън.

Хамилтън Бъргър каза с тон на горделива досада:

— О, с уважението на съда, такова разпитване едва ли е допустимо. „Едната страна на стъклото е отвътре, другата е отвън“. Какво значение има? Това са празни приказки.

— Какво стана с останалото стъкло? — попита Мейсън.

Свидетелят погледна колебливо Хамилтън Бъргър.

— Мисля, че мога да отговаря на този въпрос — каза Бъргър. — Рамката беше свалена. Останалото стъкло беше използвано за тестове в полицейската лаборатория.

— Какви тестове?

— 38 калиброви куршуми бяха изстреляни през него — каза Хамилтън Бъргър, — за да се измери диаметърът на дупката. Мисля, че свидетелят видя тези тестове.

— Видяхте ли ги? — попита Мейсън.

— Да.

— И — каза Хамилтън Бъргър победоносно, — размерите на дупките, оставени от куршумите, бяха идентични с размерите на дупката в стъклото, което беше представено като доказателство. Пукнатините са почти идентични.

— Ще представите ли и тях като доказателство? — попита Мейсън.

— Не виждам причина да го направя — каза Бъргър. — В интерес на истината вярвам, че стъклото е било унищожено, след като са били направени измерванията. Обаче са направени снимки на дупките в стъклото и вярвам, че е било направено усилие да се запази малко от стъклото. Мисля, че свидетелят е запознат с това.

Нефс каза:

— Стъклото не можеше да бъде запазено. Дупките бяха твърде близко до края и когато бе направен опит да се изреже още малко стъкло, то се счупи.

— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам други въпроси.

Бъргър, очевидно учуден от краткостта на разпита, извика следващия си свидетел, специалист по отпечатъци, който е прегледал къщата внимателно за отпечатъци.

Този свидетел даде показания, че е намерил многобройни отпечатъци на обвиняемия, Джон Рейсър Адисън и освен това, други отпечатъци, които още не са били идентифицирани, но които той мисли, че са направени от две различни и все още неидентифицирани жени.

При кръстосания разпит Мейсън се погрижи снимките на тези отпечатъци, които бяха толкова ясни, че идентификация и сравнение бяха възможни, да бъдат предадени като доказателство.

Следващият свидетел на Бъргър беше Франк Парма, който, както изглежда, беше също така и помощник-шериф.