Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Малден извади снимките, подаде ги на Бъргър, който ги предаде на Мейсън и след това помоли да бъдат приети като доказателство.

— Някакви забележки? — попита съдията Кийтли.

— Никакви, Ваше благородие.

— В такъв случай те ще бъдат приети като доказателство и ще бъдат отбелязани със съответните номера.

— Разпитвайте — каза Бъргър. Мейсън се изправи за кръстосан разпит.

— Вие казахте, че сте специалист в областта на отпечатъците.

— Да, сър.

— Следователно, вие без съмнение сте огледал мястото за отпечатъци?

— Да, сър.

— И открихте ли отпечатъците на обвиняемия Джон Рейсър Адисън?

— Да, сър.

Хамилтън Бъргър се усмихна самодоволно.

— И отпечатъците на Лорейн Ферел, вдовицата на починалия?

— Да, сър.

— И също така, открихте отпечатъци, които смятате, че принадлежат на жена, нали?

— Да, сър, мисля, че са отпечатъци на две жени.

— И направил ли сте опит да изготвите проба от тези отпечатъци с цел идентифицирането им?

Свидетелят погледна колебливо към Хамилтън Бъргър и каза:

— Опитах се да подготвя проба от тези отпечатъци, за да може да се подпомогне идентифицирането им, в случай, че хората, оставили тези отпечатъци, бъдат открити от полицията.

— Къде са тези отпечатъци?

— О, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър, — противопоставям се на подобни показания. Нека адвокатът да назначи собствен детектив, ако желае.

— Да — каза Мейсън, — след като всички отпечатъци вече са изтрити, аз мога да търся, но напразно.

— Не е работа на полицията да предава доказателствата на защитата — отсече раздразнено Бъргър.

— Защо не?

— Защото ще го изкривите и ще се опитате да го използвате, за да отървете клиента си.

— Ако полицията има отпечатъци, ние имаме право на достъп до тях.

— Нямате право на достъп до никакви доказателства, които полицията може да има.

— Вие определихте този човек като специалист по отпечатъците. Имам право да му задавам въпроси за всичко, което той притежава с цел да изпитам неговата квалификация.

— Вие не изпитвате да изпитате неговата квалификация. Вие пускате въдици.

Мейсън се усмихна.

— Затова пък примамката, която използвам, е законна.

— Ваше благородие, възразявам — каза Хамилтън Бъргър. — Разпитът не е подходящ.

Съдията Кийтли каза:

— Единствената теория, според която съдът би подкрепил искане за предаване на отпечатъци, е на основата, че кръстосаният разпит е допустим с цел определяне квалификацията на този свидетел като експерт по отпечатъците. Обаче, независимо от това, той заяви, че е специалист по отпечатъци и балистика, неговите показания при разпита бяха само на балистиката. Следователно, въпросът относно неговата квалификация като експерт по отпечатъците, няма отношение към неговите показания.

— Освен, че може да опровергае неговата правоспособност — отбеляза Мейсън.

— Ще ви позволя да задавате въпроси за това, което е правил и намерил, но мисля, че няма да разширя обсега на разпита в този момент дотолкова, че да ви позволя да искате от този свидетел да представи отпечатъци. В края на краищата другият свидетел представи снимки на последните като доказателства.

— Но този свидетел се е опитал да приготви тези отпечатъци за изследване, Ваше благородие.

— Точно така. Бих бил склонен да ви дам по-голяма свобода на действие, ако не беше фактът, че вече имате снимки на тези отпечатъци.

— Много добре — каза Мейсън, — приемам решението на съда. С това приключвам кръстосания разпит.

Хамилтън Бъргър погледна към часовника на съдебната зала.

— Наближава времето за отсрочване на делото.

— Остават на още петнадесет минути — каза съдията Кийтли.

— Много добре — каза Бъргър. — Повикайте Ерик Хансел.

Ерик Хансел беше въведен в съдебната зала от пристава, излезе напред, прие клетвата и, очевидно притеснен, даде името и адреса си.

— Познавате ли се с обвиняемия, Джон Рейсър Адисън? — попита Бъргър.

— Да, сър.

— Имало ли е повод да разговаряте, с него около единадесето число, този месец?

— Да, сър.

— Какво си казахте?

Хансел се размърда притеснено.

— Казвайте — отсече Бъргър. — Кажете какво стана по време на този разговор.

— Време, място, присъстващи? — попита Мейсън.

— Къде се състоя този разговор? — каза раздразнено Бъргър.

— В неговата канцелария в магазина.

— Кой присъстваше?

— Само аз и Адисън.

— Добре, какво се случи?

— Ами — каза Хансел, — опитвах се да получа информация, която да предам на един приятел, журналист. Попитах господин Адисън за момичето, което е качил в колата си на магистралата във вторник вечер и която е настанил в един хотел. Адисън ми каза да говоря с адвоката му.