Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Дела Стрийт потръпна и каза:

— За Бога, шефе, след като споменахте тези заглавия сякаш са ми пред очите.

Мейсън каза:

— А ако е капан на полицията и аз се опитам да изкарам доказателството извън апартамента и полицията ме залови… имаш ли някакъв здрав ластик тук, Дела?

— Да, няколко дебели ластика, които използвам за ръкописите. Донесох си ги от канцеларията.

— Дай ми два.

— Какво ще правите?

— Ако е капан — каза Мейсън, — ще се опитаме да се измъкнем. Донеси и малко въже, Дела, ако обичаш.

Мейсън премести един стол от масата до прозорците. Отвори прозореца, закрепи двата ластика на стола и каза:

— Преди бях много добър в тези неща, Дела.

Той постави един от патроните на импровизираната прашка, след като почисти всички възможни отпечатъци от него. Издърпа ластика назад, прицели се към отдалечената част на един празен паркинг и пусна. Празният патрон изсвистя и проблесна през въздуха, но попадна точно в съседния паркинг.

Мейсън подложи останалите пет патрона на същата процедура, след което демонтира прашката и затвори прозореца.

Мейсън, който вървеше напред-назад из кабинета си, каза на Пол Дрейк:

— Дявол да го вземе, Пол, тази жена трябва да е някъде. Обзалагам се, че тя държи важен ключ към загадката. Между другото, чекът, който тя ми даде от банката в Индианаполис, беше фалшив. Обадих се на банката, за да взема адреса й. Тя няма сметка там. Никога не са чували за Лора Мейл Дейл.

— Не мога да я намеря — каза Дрейк. Мейсън отново закрачи в кабинета си.

— Какво стана с Вероника? — понита Дрейк.

— Тъкмо взе да става интересно и ни прекъснаха. Телефонът звънна. Мейсън грабна слушалката, извика „ало“ и чу гласа на Дела Стрийт, който каза:

— Наблюдавам през прозореца, шефе. Всички тръгнаха нанякъде. Вероника беше с чантата си и тръгна с полицейската кола.

— И никой не дойде да претърси жилището ти?

— Не още.

— Добре, Дела, дръж ме в течение. Ще бъда тук в кабинета известно време.

Мейсън затвори и каза:

— Всички са напуснали блока. Вероника е с тях. Повече няма да видим това маце, докато не го поставят на свидетелската скамейка.

— Какво ще правиш с Адисън? — попита Дрейк. — Той ще проговори ли?

— Не и преди да застане на свидетелската скамейка.

— Това усложнява нещата.

Мейсън кимна.

— Ще се опиташ ли да позабавиш нещата?

— Страхувам се, Пол. Не мога да разчитам дълго на Адисън. Той ще се срине, по един или по друг начин. Или ще получи нервно разстройство или ще забрави за предпазливостта и ще проговори.

— Какво ще стане ако проговори?

— В неговото положение, Пол, той не трябва да говори.

— Той не го е направил, нали?

— Не.

— Не може ли да каже истината?

— Не.

Телефонът звънна. Мейсън вдигна слушалката и каза:

— Ало… да, тук е.

Обърна се и каза:

— За теб е, Пол.

Дрейк взе телефона и каза:

— Ало — слуша известно време, след това каза, — Как така…? А, да… чакай малко, ще го взема… какво?… по дяволите!… свържи ме с него… ало, Франк… какво става?… кажи ми останалото. Добре. Стой там.

Дрейк затвори и каза на Мейсън.

— Това е странно.

— Кое?

— Полицията има друг свидетел, мъж, който живее на около половин миля разстояние от фермерската къща. Не вижда мястото оттам, където живее, но е знаел, че е било продадено. И вторник вечерта е чул шест изстрела от фермерската къща. Разбира се, Пери, все старата история. Когато чул експлозиите си помислил, че е мотора на някой камион, който е спрял на магистралата, но съпругата му настояла, че някой стреля. Така че той си записал часа.

— Колко е било?

— Точно девет без десет.

— Нещо за последователността на изстрелите?

— Да, първо е имало един изстрел, почти непосредствено след него втори, след това интервал от две-три секунди и после още четири.

Мейсън запали цигара, намръщено погледна пламъка преди да го изгаси.

— Още едно нещо — каза Дрейк. — Има една млада жена в универсалния магазин, миловидно хлапе, както разбирам, добре оформено и стилно. Едгар Ферел я е поканил да отиде до фермерската къща в петък вечер. Казал й, че ако отиде и си поговори с него ще означава много за нея. Обещал й да я повиши в работата.

— Петък вечер? — възкликна Мейсън.

— Точно така.

— Как се казва, Пол?

— Мърна Рали.

Мейсън каза:

— Искам да говоря с нея.

Дрейк поклати глава и каза:

— Няма начин, Пери. Говорила е с моя човек и след това е говорила с полицията. Полицията й е затворила устата. Не можеш да я накараш да говори по никакъв начин, но моят служител говорил с нея преди полицията. Сега пише доклад в канцеларията. Искаш ли да се видиш с него?