Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Защо изважда патроните? — попита Дела Стрийт.

— Явно човекът, който е извършил убийството — каза Мейсън — си е помислил, че ако полицията не намери патроните, които са били в пистолета и не докаже, че оловната смес на фаталния куршум е била същата като тази на останали в пистолета, няма да може да се докаже със сигурност с кой пистолет е било извършено убийството.

— Много е странно, че човекът изхвърлил пистолета на местопрестъплението, особено след като полицията може да провери номера на пистолета и да разбере кой го е притежавал.

Мейсън каза:

— Не забравяй, че както отбеляза Адисън, пистолетът вероятно е нямало да бъде намерен, ако полицията не е претърсвала нощем с фенери и ако стоманата не е отразила светлината им. Адисън изглеждаше изненадан, че пистолетът е бил намерен. Бил е зад някакви изгладени от потока камъни, с диаметър два фута и е можел да се забележи само от едно положение. Това, че полицейския фенер го е засякъл е било късмет или може би не, в зависимост от това как гледаш на нещата.

— Не мислиш, че Адисън го е убил, нали?

Мейсън каза:

— Адисън не е такъв човек. Той е импулсивен, раздразнителен и нервен. Но е свикнал да преценява последствията.

Мейсън се настани в удобния мек фотьойл, с възглавнички и тъкмо се протягаше за цигара, когато телефонът звънна.

Дела Стрийт вдигна слушалката и каза:

— Да… ало… о, здравей, Пол… да, тук е. — Тя подаде слушалката на Мейсън и каза: — Дрейк иска да разговаря с теб.

Мейсън, хванал телефона и слушалката в една ръка се протегна за кибрит с другата, запали цигара и каза по посока на слушалката:

— Да, здравей, Пол.

Дрейк каза:

— Пери, скрий Вероника. Полицията е на път да разпита Дела. Имат информация…

— Закъсня, Пол. Вече бяха тук — каза Мейсън.

— Откриха ли нещо?

— Да, Вероника.

— Лошо! Тя ще говори.

— Точно така. Холкомб и Траг я взеха в…

— За нещо са се наежили, Пери. Възможно е да са намерили топла следа, а Холкомб не би пропуснал случая да те натопи. Пази се.

— Ще се пазя — каза Мейсън и затвори.

Дела Стрийт взе телефона от ръката му и го постави обратно върху шкафа. Мейсън каза:

— Пол Дрейк се е сетил за нещо, Дела. Каза, че Холкомб може да се опита да ме натопи. Дали някой е отворил вратата ти с резервен ключ или ти си оставила отключено, отговорът може да е един и същ. Хайде да по огледаме.

— Не си мислиш, че те…

— Биха могли да поставят подслушвателни устройства — довърши Мейсън. — Хайде да огледаме.

Той започна да наднича зад картини, над стени, да мести възглавнички. Дела се присъедини към него.

— Не мога да намеря нищо — каза след известно време Мейсън. — Все още не ми е ясно. Той обърна една от възглавниците на големия стол.

— О, о! — възкликна той. Тя се втурна към него.

— Какво има?

Под възглавницата се мъдреха шест 38 калиброви патрона.

Какво е това? — попита Дела Стрийт.

— Това — каза Мейсън — представлява прикрито доказателство.

— Сержант Холкомб ли ги е поставил тук?

— Освен ако Вероника не е седяла в този стол и не ги е пъхнала — или Лорейн Ферел. Ти каза, че тя е идвала тук.

— Да, но само за няколко минути.

— Приближавала ли се е до този стол?

— Да. Седна там за няколко секунди.

— А Вероника седна тук?

— Да.

Мейсън се намръщи, замислено.

— Какво ще правим? — попита Дела.

— Ако това е клопка трябва да се обадим в полицейския участък и да съобщим, че сме намерили тези патрони. Това ще постави сержант Холкомб на мястото. Ако не е клопка и някой е оставил доказателството тук ще трябва да се опитаме да се отървем от него без да ни хванат.

— А ако ни хванат докато се отърваваме от доказателството?

— Тогава сме загазили?

— Как можем да разберем дали е клопка или не?

— Това е сложното. Много ми се иска да знам дали беше заключила вратата преди да слезем до апартамент 13-Б.

— На мен също.

— Може просто да си забравила да я заключиш.

— Да.

— Склонен съм да мисля, че си забравила да я заключиш — каза Мейсън.

— Сигурен съм, че само затворихме вратата. Тогава разговаряхме и не си спомням да си пускала резето.

— Какво ще стане, ако се обадите в полицията и им кажете, че сте намерил тези патрони в апартамента? — попита Дела Стрийт.

Мейсън каза:

— Това ще довърши нашия клиент, Дела. Ако аз наистина се бях опитал да скрия доказателството, нямаше да бъда толкова глупав, че да го сложа в твоя апартамент. Но тези, които четат вестници не биха разсъждавали така. Заглавията ще крещят на първа страница: „Адвокатът на Адисън предава доказателство! Полицията намира празни гилзи в апартамента на секретарката на Мейсън!“