Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— И й е казал да бъде там петък вечер?

— Точно така.

— В колко часа?

— Между девет и десет.

— Тя не си ли е помислила, че това е доста късно?

Съмървил се усмихна и каза:

— Онова маце не можеш да го избудалкаш. Тя знае как стоят нещата. Било й е ясно, че няма да стане началник личен състав без да се отплати.

Ферел е бил на около тридесет и една, тя е на около двадесет и две. Щяла е да го залови сериозно ако е имало полза. Не мисля, че е имала чувства към него, но той е хлътнал по нея и това й е харесало. Останалите момичета забелязали, че Ферел винаги спирал на нейния щанд и — е, нали знаеш, тя е знаела, че той бил един от големите шефове и естествено му се е подмазвала.

— Страшно интересно — каза Мейсън, — но не ми е ясно.

— Ето нещо, което ще помогне. Жената, която ръководи личен състав, сега е Мъртъл С. Нортръп и винаги е поддържала Джон Адисън. Тя боготвори земята под краката на Адисън и мисли, че той е най-умният служител на света. Тя е на около четиридесет и пет, Адисън е на четиридесет и осем. Очевидно не е много хубава, но е много делова. Ферел не я обичал. Тя е била там много преди Ферел, още когато баща му е бил съдружник на Адисън. Между другото тя е ковчежник на организацията.

Мейсън подскочи:

— Как ли не!

— Точно така, присъства на всички събрания. Притежава най-много акции от дребните акционери. Мисля, че доста си е падала по бащата на Ферел, но ненавиждала малкия.

Мейсън се намръщи:

— И Ферел е мислел да я изгони?

— Е, обещал е на това червенокосо маце нейната работа. Но мацката е била скептична, защото е знаела, че Ферел не може да уволни Нортръп. Адисън отговаря за по-голямата част от личния състав. Ферел прави графики и анализира таблици. Говори се, че са пълен фарс. Той е работил там пет години и е прекарал повечето от това време в правене на таблици и бизнес-прогнози и из магазина се говори, че нито една прогноза не е била вярна.

— С много от служителите ли си разговарял?

— Да. Мисля, че се престарах. Червенокосата ме забеляза и други може да са ме забелязали. Чух много слухове и мисля, че приключих.

— Какво стана с червенокосата?

— Обади се на полицията. Измъкнаха я тихомълком. Мисля, че няма да можеш да говориш с нея.

Мейсън каза раздразнено:

— Не ме оставят да работя. Грабват хората, които може да знаят нещо и ги отстраняват.

— Точно така правят — каза Дрейк.

— Мога ли да ви помогна с нещо друго? — попита Съмървил.

— Мисля, че не — каза Мейсън.

— Изготви доклад — му каза Дрейк. — Направи го изчерпателен. Напиши всичко, което можеш да си спомниш, всяка малка подробност, без значение колко е малка. Може да измислиш нещо дребно, което ще бъде от значение.

Когато Съмървил излезе от кабинета Мейсън каза:

— Късно е, но ще опитам. Взе телефона и каза:

— Гърти, искам да говоря с госпожица Мъртъл С. Нортръп от магазина на Адисън. Ако не е там разбери къде мога да я открия.

Мейсън постави слушалката на място. Дрейк каза на Мейсън.

— Ще направиш ли постъпки за бързо разглеждане на делото?

Мейсън кимна.

— Какво друго?

— Твоят човек ще трябва да разкаже доста правдоподобна история, иначе общественото мнение ще се настрои против него. Не можеш още дълго да задържаш нещата.

— Знам — каза Мейсън.

— Знае ли какво да говори, Пери?

— Не.

— Ще знае ли, когато започне делото?

— Не.

— Кога ще знае?

— Когато застане на свидетелската скамейка — каза Мейсън.

Телефонът звънна. Гласът на Гърти, който беше сладък и равномерен, каза:

— Госпожа Нортръп е заминала на почивка вчера. Никой в магазина не знае как може да се свържем с нея.

— Защо наблегна на „госпожа“?

— Така ми го казаха, господин Мейсън. Аз попитах за госпожица Нортръп и момичето каза, че госпожа Нортръп е заминала на почивка.

— Опитай се да намериш домашния й телефон, Гърти.

— Намерих го. Никой не отговаря.

Мейсън затвори телефона и се обърна към Дрейк.

— На почивка е и вероятно няма да знае нищо.

Дрейк каза:

— Нещо не е ясно, Пери. Ферел трябва да е използвал същата въдица, за да улови червенокосата.

Мейсън кимна:

— Но защо е искал това момиче да отиде там в петък?

Дрейк се усмихна:

— Вероятно вторник и четвъртък са били вече заети.

— Възможно е. Бих искал да разговарям с червенокосата, когато полицията я пусне отново на свобода.

— Сега ще ти кажа какво ще направиш. Според всички разкази Лора Мейл Дейл държи ресторант в някакъв град в Индиана на около петдесет мили от Индианаполис. Този разказ ми се струва достоверен. Това е част от миналото на Вероника, което тя е разказала на Адисън, когато я е качил в колата си. Произношението и поведението на момичето подкрепят това. Вероятно ще намериш архиви на ресторанти в докладите на Щатската здравна комисия или в градската документация или нещо подобно. Накарай твоите хора да се заемат и да започнат да претърсват всички тези градове близо до Индианаполис. Намерете ресторанта, разберете кой е съдържателя и вероятно тогава ще можете да разберете адреса й там. И ако е в ресторанта, кажи на твоите хора да я качат в самолета и да я доведат тук. Можем да използваме фалшивия чек, ако е необходимо. Не пестете средства. Искам да се действа бързо.