Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— И още как — рече Мейсън. Дрейк каза:

— Ще отида да го доведа. В моя кабинет е.

Той напусна канцеларията на Мейсън, тръгна надолу по коридора и се върна след няколко минути с представителен млад мъж, добре облечен, делови и който със сигурност се харесва на жените.

— Франк Съмървил — каза Дрейк. — Това е моят шейх. Давам му случаи, в които трябва да се интервюират впечатляващи млади жени. Накарах го да обиколи универсалния магазин като клиент. Просто да поклюкарства.

Дрейк кимна на Съмървил и каза:

— Разкажи му, Франк.

Съмървил направи характерен драматичен жест, прокарвайки дългите си подвижни пръсти през тъмната си, чуплива коса, която стоеше на естествени лъскави къдрици над челото му.

— Господин Дрейк ме инструктира да се разхождам из универсалния магазин, да купувам дреболии, да задавам въпроси и да се опитам да накарам момичетата да клюкарстват. Естествено аз обикалях и избирах щандове, на които нямаше много хора. Избягвах навалицата.

Мейсън кимна.

— Задавах дискретни въпроси — дали смъртта на Ферел, както беше съобщено във вестниците, бе причинила много промени и момичето на щанда за тоалетни принадлежности ми каза, че е по-добре да задам този въпрос на Мърна Рали на щанда за писалки и ми намигна многозначително.

Така че аз прекосих магазина и отидох до щанда за писалки, забелязах, че Мърна Рали е сладка червенокоска и се опитах да се подготвя.

— Какво се случи?

— Започнах да разглеждам писалките и бях доста взискателен клиент. Постоянно ги опитвах и докато ги опитвах започнах да говоря за това, което ставаше в магазина, питах я дали ще има промени и така нататък. Не ми е приятно да го кажа, но тя ме беше забелязала. Беше ме видяла на другите щандове и открито ме попита дали съм детектив. В друга ситуация бих се засмял и бих го отрекъл, но нещо в начина, по който тя го каза ме накара да мисля, че бих могъл да изкопча нещо от нея ако й кажа, че съм, и тя и без това вече го знаеше, така че й казах, че съм и след това тя си призна, че е размисляла и не е знаела дали да отиде в полицията или не, но тъй като бях детектив тя щеше да ми разкаже всичко.

— И какво беше то?

— Тя каза, че Ферел е отишъл при нея в понеделник сутринта и изглеждал изнервен. Винаги спирал на нейния щанд, за да прекара част от деня, а напоследък, както разбрах по-късно, станал и малко по-интимен, влизал зад щанда и поставял ръката си върху раменете й, след това я галел по гърба и потупвал по бедрата.

— Продължавай? — каза Мейсън. — Какво се е случило?

— Той е разговарял с нея известно време и я попитал дали би искала да се издигне и тя, естествено, му отвърнала, че иска. Тя си помислила, че той се опитва да се прави на женкар, но не била съвсем сигурна. Чудела се точно докъде трябва да стигне с него. И, както ми каза много искрено, се чудела докъде би стигнала.

— Тя харесвала ли го е?

— Очевидно не е означавал много за нея. Той е бил един от началниците. Тя е работила вече известно време и знае как стоят нещата. Майка й е била стара служителка в магазина, една от акционерите, починала преди няколко години и червенокосата е останала сама. Мисля, че се справя добре. Мисля, че е била готова да излъже Ферел стига той да достави стоката.

— А той как точно я е обиждал?

— Казал й е, че ще я направи началник личен състав и ще й даде голямо повишение на заплатата и че иска тя да бъде в провинциалната му къща в петък вечер, но без да казва никому нищо. Тя го попитала къде се намира къщата и той й нарисувал карта.

— В теб ли е картата?

— Не. Беше в мен. Мърна ми я даде, но преди да тръгна трябваше да й кажа, че не съм детектив от полицията, че съм частен детектив, а тя е едно хитро малко дяволче. Накара ме да й върна картата. Щеше да се свърже с полицията и не искаше да им казва, че първо е говорила с частен детектив. При създалите се обстоятелства аз сметнах, че е по-добре да оставим нещата така. Но хвърлих доста подробен поглед върху картата. Мисля, че тя казва истината.

— Какво те кара да мислиш така?

— Много неща. Там има хартия, върху която клиентите могат да изпробват писалките и тази карта беше нарисувана върху такава хартия. Погледнах водния знак, за да съм сигурен, а също така и почерка не беше дамски, беше написано така, както Ферел би го написал. Той е бил счетоводител, а цифрите бяха много чисто написани.

— Какви цифри?

— Разстоянията. Той й беше дал разстоянието от магазина, беше й показал къде да завие, дори беше отбелязал едно място, което показва дървения мост над пресъхналото корито.