Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Мейсън пусна Дела Стрийт, отиде до бюрото си, седна в стола, отметна назад глава и се разсмя.

— Добре ли се справих? — попита тя.

— Добре ли? — каза Мейсън. — Справи се прекрасно! Само дето си нарушила половин дузина точки от Наказателния кодекс.

— Е и?

— Ще те арестуват като нищо, ако някога разберат за твоето обаждане.

Тя каза:

— Добре. Нека се опитат да разберат. Знаех, че поемам риск, но едно момиче, което не поема рискове от време навреме е безполезно. И освен това, имам най-умния адвокат в града на своя страна.

— Адвокатът — каза Мейсън, — не струва нищо без секретарката си. За Бога, Дела! Нищо чудно, че Холкомб изглеждаше като че ли беше глътнал прекалено много тютюн! Повишавана ли ти е заплатата скоро?

— Да.

— Добре, отново ще получиш повишение — каза Мейсън. — Ставаш все по-добра и по-добра. А сега имам и друга работа. Отиди в апартамента си. Чакай ме там. Пол ще доведе Вероника Дейл там. Намери някое място, където да я държиш в прикритие. Ще дойда веднага, щом успея да се измъкна, но може и да закъснея. Тръгвай, Дела, и да се надяваме на късмет. Ще ни е много необходим.

Пери Мейсън почука нежно на вратата на апартамента на Дела Стрийт.

Тя отвори съвсем леко, видя кой беше, покани го да влезе и тихо затвори след него.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Тя се намира в апартамент 13-В.

— Създава ли неприятности?

— Сладка е като агънце.

— Тук ли я държа известно време?

— Да. Но само за известно време. Страхувах се, че може да я потърсят тук. Имах и още един посетител.

— Кой?

— Лорейн Ферел.

— Какво? — попита Мейсън. Тя кимна.

— Как така? — попита Мейсън.

— Търсеше вас. Не беше се успокоила в канцеларията, затова дойде тук. Това стана, когато очаквах Вероника и Дрейк, затова се отървах от нея набързо. Тя е неспокойна, иска да те види, казва, че е ужасно важно. Шефе, ще ви кажа нещо за тази жена. Влюбена е в Джон Адисън.

— Не!

— Със сигурност.

— Не го показа, когато разговарях с нея и с Адисън.

— Искате да кажете, че вие не сте го забелязал. Само една жена може да забележи подобни неща.

— По дяволите, Дела, това усложнява нещата. Ако тя разбере за Вероника, може да ревнува.

— Мисля, че знае и мисля, че ревнува.

— А Джон Адисън? — попита Мейсън. — Той влюбен ли е в Лорейн?

— Не знам за него — каза тя, — но мога да ви кажа със сигурност, че тя е влюбена в него.

Мейсън седна на ръба на масата, като заклати единия си крак и сбръчка челото си.

— Това ще усложни нещата. А Вероника?

— Тя си е същата. Адисън й казал, че трябва да тръгне с Дрейк и тя го последвала като сладко, малко агънце. Без въпроси, само подчинение. Дойде тук и аз й казах, че й търся апартамент и че когато намеря, тя ще трябва да стои в него без да се свързва с когото и да било.

— Даде ли някакви обяснения?

— Не беше необходимо. Тя беше напълно смирена. Шефе, една жена не би могла да бъде чак толкова зелена.

— Тя мисли ли, че това има нещо общо с убийството?

— Тя явно изобщо не мисли и толкова — каза Дела Стрийт. — Това просто не е логично. Момиче с такава външност трябва да е имало мъже, които да са се опитвали да я свалят. Тя би трябвало да знае как стоят нещата. Ако богат собственик на универсален магазин я качи в колата си, наеме й стая в хотел, след това й намери работа и изведнъж я извика от работа и я изпраща в апартамент, където, тя трябва да е изолирана и потайна — по дяволите, шефе, дори и едно младо, невинно момиче би се възпротивило на това.

— Никакви признаци на съпротивление?

— Само сладка невинност — каза Дела Стрийт, — фабрикувана невинност с кръгли очи.

— Изкараха ли я от хотел „Рокауей“?

— Да. Очевидно полицията не е започнала да я търси. Хората на Дрейк се уверили, че мястото не е било наблюдавано, след което я пуснали да влезе, да си плати сметката, да вземе малката си чанта и да напусне хотела.

— Не е ли натрупала още багаж?

— Очевидно не. Повечето жени в подобни ситуации биха накарали Адисън да одобри някоя кредитна сметка и биха си набавили дрехи. Това момиче ми прилича на изпечена пътничка. Това, което тя може да направи с няколкото нещица, които има в онова малко куфарче е просто изумително. Разбира се, дрехите й са леки и се опаковат лесно. Шефе, казвам ви, че има нещо нередно около това момиче.

— Добре — каза Мейсън, — ще отида да я огледам и то добре. Апартамент 13-Б?

— Точно така.

— Колко дълго можем да го задържим?