Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Хансел го погледна с насмешка:

— Умник — каза той на Мейсън.

— За Бога, затвори си устата! — каза Холкомб ядосано.

Телефонът звънна.

Холкомб отиде до него, вдигна слушалката и каза:

— Холкомб на телефона. Кой… Да… и какво за него?

Изведнъж той издърпа пурата от устата си и я блъсна в плювалника.

— Какво казахте? — попита той гневно.

Лицето му се изкриви от усилието, което полагаше да се съсредоточи, след което каза:

— Добре — и тръшна слушалката върху вилката толкова силно, че щеше да се счупи.

— Искам да говоря с вас, лейтенант — каза той на Траг.

Траг отвърна:

— Хайде да пипнем Адисън, да разберем коя е тази Вероника Дейл, да я изведем на пътя и да видим дали ще може да ни каже къде точно е била качена.

Холкомб кимна ентусиазирано.

— От друга страна — каза Траг, — мисля, че трябва да почакаме до довечера, преди да го направим. Ще я заведем до Канион Верд и ще я оставим да види пътя при приблизително същите условия, при които го е видяла, докато е стопирала.

Мейсън каза:

— Вие, пиленца, ще се опитвате ли да ме задържите? Ако ще го правите, най-добре напишете оплакване и издайте заповед за арест.

— Ти просто си стой там — каза Траг застрашително и след около двадесет минути ще сме се погрижили за всички ви, господин Мейсън.

Холкомб каза:

— В края на краищата, Траг, не искаме да тръгваме боси след тази работа. Най-добре е да проверим и разказа на Хансел.

Траг каза:

— Този трик е типичен за Мейсън. Знам, че Хансел казва истината. Всичко е изиграно така, както Мейсън би го направил. Той се е опитвал да предпази клиента си и не го е грижа какво трябва да направи. Той пази интересите на клиента си, а когато Мейсън започне да пази клиент, той не дава и пукната пара кой е този клиент. Предпазва интересите на учениците си. Поставя Хансел в такова положение, че да не може да говори, да не може да подкупва и никога да не може да се върне.

— Е, хайде да поговорим известно време — каза Холкомб и улавяйки окото на Траг, затвори собствените си очи в предупредително намигване.

Мейсън бутна стола си назад.

— Не си мислете, че ще стоя тук, докато вие си провеждате дебати. Ще бъда в кабинета си.

— Ще издадем заповед за арестуването ти и ще те вкараме в пандиза с белезници — предупреди го Траг.

— Добре — каза Мейсън. — Можете да се обадите и на вестникарските фотографи, ако искате.

— Точно така ще постъпим — му каза Траг.

— Чудесно — каза Мейсън и излезе от кабинета. Адвокатът взе такси до сградата на канцеларията си, мина през коридора, отключи вратата с надпис „Пери Мейсън, личен кабинет“ и каза на Дела Стрийт:

— Дела, ще трябва да изчезнеш.

— Какво?

— Онзи чек — каза Мейсън. — Наистина ще го използват. Ще те изкарат пред съдебните заседатели и аз искам да те няма за известно време. Аз…

Дела Стрийт каза развълнувано:

— Шефе, сержант Холкомб не получи ли обаждане по телефона?

Мейсън беше отишъл до бюрото си, беше го отворил и бързо издърпваше някакви хартии от личната си папка. Той спря изведнъж, внезапно погледна Дела Стрийт с недоумение.

— Получи ли? — попита тя.

— По дяволите, да!

Дела Стрийт каза:

— Работих колкото се може по-бързо. Обадиха му се от банката, за да му кажат, че са направили ужасна грешка като са обвинили Ерик Хансел във фалшификация и че е вярно, че подписа е бил повторен, но Джон Рейсър Адисън го признава за свой. Той е написал чека първо с молив и след като си помислил, че подпис с молив не би бил уважен от банката, го повторил с индийско мастило и го изпратил до този кабинет, за да бъде предаден на Хансел.

Мейсън спря за момент, докато асимилира информацията, след това остави хартиите обратно в чекмеджето, заобиколи бюрото и прегърна Дела Стрийт.

— Как измисли това? — попита той.

Той я държеше толкова близко, че гласът й беше приглушен.

— Елементарно, скъпи ми Уотсън. Всички бяха толкова заети с убийството, че бяха забравили, че Адисън всъщност не се е отричал от чека. Така че веднага щом лейтенант Траг напусна кабинета, аз се свързах с Адисън и му казах да се обади на банката и да им каже, че току-що е научил, че Хансел е бил арестуван за представяне на фалшив чек, че чекът изобщо не е бил фалшив, а е бил напълно оригинален, че подписът е бил негов. Казах му, че това обаждане ще му струва две хиляди долара за един изнудвач, но че ако не се обади, ще намери адвоката си в затвора и на сметката му ще има много повече от две хиляди долара.