Джон Кларксън - Хавайска жега

Тогава Джордж му повярва. И целта бе постигната. Останалото беше лесно. Добре пресметната комбинация от изнудване, проститутки и пари, която се оказа изключително печеливша. Лиху беше майстор на тези неща. След шест месеца вече контролираше изцяло бъдещия полковник-лейтенант.

За една година двамата разработиха ефикасен метод за използване на превозните средства на американската армия, за да изнасят марихуана от Хаваи. Уокър отговаряше за транспортирането на тонове хора, оръжие и снаряжение. Не беше трудно да скрие няколко килограма марихуана в някой двутонен военен камион. Или танк. Или понякога дори хеликоптер.

А движението на хора и боеприпаси беше почти непрестанно. Двайсет и пета пехотна дивизия бе разположена в казармата „Шофийлд“ в Оаху. Но обучението се провеждаше на около петстотин километра на юг от Биг Айланд, във военния център край Похакулоа.

Уокър изпитваше удоволствие от тактическото предизвикателство да пренася тонове хора, превозни средства и оръжие между Оаху и Хаваи.

Пък и имаха късмет. Федералната агенция за борба с наркотиците и правителството на Хаваи решиха да спрат търговията с марихуана, която петнеше доброто име на Хаваи. Агенцията предприе безмилостна кампания, извършвайки въоръжени нападения с хеликоптери, пръскане на насажденията с хербициди и отнемане на земите от собствениците им. За Лиху и партньорите му атаките бяха добре дошли. Те не само премахнаха конкуренцията. Постоянното присъствие на хеликоптерите осигуряваше на Лиху и на Уокър идеално прикритие за транспортните полети.

Конкуренцията се сви до минимум. Мрежата от информатори уведомяваше предварително Лиху за предстоящите нападения. Ако нивите му влизаха в мишената на полетите, Лиху просто ги окосяваше или се отказваше от тях. Дори да загубеше няколко декара, винаги имаше добра реколта, която му осигуряваше големи печалби. Усилията на агенцията увеличиха цената на първокачествената хавайска марихуана почти десет пъти. Кампанията не само помогна на Лиху да създаде монопол върху производството, но и му гарантира, че всяко растение, което посадеше, ще повиши стойността си.

А хората на Уокър нито веднъж не нарушиха мерките за сигурност. Военните камиони не се претърсваха. Лиху не загуби нито една доставка.

На няколко пъти имаше леки премеждия, но той и хората му се оправиха. От време на време възникваше инцидент. Една внезапна смърт, която изглеждаше като резултат от схватка с ножове между двама пияни офицери. За Уокър премеждията бяха изключения, които потвърждаваха маниакалното бюрократично правило, че нищо не е съвършено. Но рисковете можеха да бъдат сведени до минимум. Той бе намалил основната си група, която не наброяваше повече от двайсет и един човека. Беше ги организирал в класически военни структури от по трима. Всеки екип беше изолиран от другите. Никой от хората му не знаеше какво пренасят. Кий прибираше реколтата и я слагаше в различни контейнери, използвани от армията. Всичко приличаше на бойно снаряжение. Уокър никога не използваше един и същи екип два пъти. И всяка операция се охраняваше от различен тричленен екип, съставен от избрани от Макуилямс войници.

Но всичко това беше прелюдия към настоящата операция. Бе им се предоставила възможност, каквато се среща веднъж в живота. Лиху и Уокър просто приложиха старата система към новия продукт. Много по-доходен от марихуаната. Но неизвестно защо, Лиху искаше да приключат бързо. Явно нещо не беше наред. Уокър нямаше представа какво е то. Но не му пукаше. Колкото по-скоро свършеше операцията, толкова по-добре за него. Веднага след това щеше да разполага с финансовите средства, необходими за да прекара още много следобеди с Тей Уилямс.

Полковник-лейтенантът незабавно пристъпи към действие. Приближи се до бюрото и включи мощния си четиристотинмегабайтов компютър. После отвори едно чекмедже и извади малък плик, който съдържаше косъмчета от триъгълника между краката на Тей. Уокър вдъхна уханието. Докосна ги, сетне сложи ръка на възбудения си пенис и леко го стисна. По члена му още имаше болезнени места — там, където камшикът на Тей го беше дисциплинирал. Замисли се за нея. Изпита желание да се измъкне веднага от казармата. Да се качи в колата и да отиде в града. Скоро щеше да се пенсионира, да си построи малка къща някъде на острова и да заживее там с Тей. Да я пази само за себе си. Идеята предизвика световъртеж. С неимоверно усилие той прогони образа от мислите си и погледна курсора, трепкащ на синия монитор. Въздъхна дълбоко, прибра плика и постави пръсти на клавиатурата. Набра паролата, която щеше да му открие достъп до базата данни и да преведе закодираната информация.