Джон Кларксън - Хавайска жега

Пали се блъсна в тях и падна на колене, опитвайки се да си поеме въздух. Сега беше ред на Девлин да атакува. Той ритна с пета Пали в лицето. Счупи три зъба и почти сплеска носа му. Главата на Пали отхвръкна назад. От счупения нос бликна кръв, която се изви в дълга червена дъга. Препъвайки се, Лихо мина покрай Пали и се втурна към Девлин. Протегна мускулестите си ръце да го сграбчи и Девлин позволи на глупавия мъж да се приближи до него. Сетне заби лакът в челюстта на Лихо, който разбивайки дървените перила, се строполи на тротоара. Приземи се толкова тежко, че счупи ключицата и изкълчи рамото си. Просна се по гръб и в безсъзнание. Гърдите му се повдигаха и бузите му се издуваха от затрудненото дишане, докато претърпелият сътресение мозък поддържаше функциите на тялото само рефлекторно.

Филипинецът Ейнджъл беше достатъчно умен, за да се спотаи зад по-едрите мъже, но накрая реши да пристъпи към действие. Извади нож и замахна към лицето на Девлин. Страхът му вдъхваше смелост и безумният удар би раздрал плътта, ако не бяха бързите реакции на Девлин. Той се дръпна от острието, после се завъртя и удари Ейнджъл в слепоочието, като го запрати към разбитата врата. Краката на филипинеца омекнаха и той се строполи на пода. Девлин се озова до него с две крачки. Стовари тежестта си върху китката му и строши костта. Ножът изхвръкна от ръката на Ейнджъл и Девлин го ритна настрана, после се наведе и вдигна филипинеца за колана и дългите коси. Отвори вратата с главата му и го изхвърли на улицата. Дребният мъж тежко тупна на земята.

Девлин спря само за да види, че на отсрещната страна се бе събрала малобройна тълпа.

Върна се в офиса и взе ножа на Ейнджъл. На излизане, той заби острието дълбоко във вратата на Кий. Девлин бе оставил визитната си картичка.

От офиса на Кий Девлин се върна във „Вилидж Ин“. Рейчъл тъкмо излизаше с плика, който й бе оставил.

— Девлин — каза тя, — имаш ли чек? Не искам да държа големи суми тук. Все си мисля, че ще ги изгубя.

— Нямам чекове, Рейчъл.

— Така ли? — Тя се замисли за секунда, сетне извика след него. — Ами тогава защо не ми платиш, когато си тръгнеш?

Рейчъл махна очилата си и го погледна. Нямаше представа, че той току-що е осакатил трима главорези. Но след като го огледа добре, тя осъзна, че има нещо. Рейчъл се разтревожи и отстъпи назад.

— Съжалявам. Всичко наред ли е?

— Да, Рейчъл, всичко е наред. Запази стаята ми, но ако някой ме търси, аз съм се преместил и ти не знаеш къде.

— О, боже! Не съм свикнала с такива неща.

— Само казвай, че съм заминал.

— Разбирам.

Девлин кимна и влезе в стаята си. Облече фланелка и нахлузи туристическите си обувки. Сложи в пътническата си чанта зиг зауера, хавлия, бански и шише с вода. Пъхна малката „Берета“ в кобура на колана си, излезе и тръгна на запад. Увери се, че никой не го следи.

Докато вървеше, той се освобождаваше от напрежението. Замисли се как Кий бе устроил засадата в тропическата гора. Когато бе напуснал града тогава, Девлин не бе забелязал да го следят. Съмняваше се дали Кий и хората му знаеха да следят професионално. За да го сторят, те се нуждаеха най-малко от три превозни средства и от шофьори, които да поддържат радиовръзка и да знаят какво да правят. Накрая реши, че вероятно бяха разположили хора по пътя. Това беше възможно. Кола под наем лесно се забелязваше в район, където повечето хора караха пикапи. През градчето минаваше само един път. Кий имаше много главорези. Да не говорим за техните братовчеди и приятели. Областта Пуна изведнъж заприлича на затънтено селце в Апалачите, където зад всяка скала, храст и падина дебнеха очи и уши. Девлин се чувстваше по-добре като върви, отколкото в колата под наем. Виждаше всичко около себе си. Дори някой да забележеше, че Лийлани го качва в пикапа си, това щеше да изглежда случайно.

Той измина километър и половина на запад, после зави на юг, към океана. Тялото му изгаряше адреналина, останал от схватката. Краката му се отпуснаха. Слънцето топлеше гърба му.

В същия миг някакъв автомобил спря зад него. Той извади беретата в мига, в който обърна глава. Съзря лицето на Лийлани и се успокои. Бързо огледа магистралата, не видя коли, отвори вратата и се качи. Лийлани потегли веднага.

Девлин прибра пистолета в кобура и се излегна на седалката, за да не го виждат.

— Ти си тема номер едно в Кахоа — заяви Лийлани.

— Хм.

— Кий се появи след около десет минути. Побесня. Крещеше на всички. Ченгетата дойдоха. Хората казват, че щели да те търсят.