Джон Кларксън - Хавайска жега

Когато видя Девлин, Асеососо се усмихна и кимна, но не стана. Тули остана да чака почтително на прага на верандата.

Асеососо протегна ръка и Девлин я стисна. Вождът му направи знак да седне на малката пейка до него и започна да говори. Гласът му беше тих, но тембърът и интонацията отекваха в цялото тяло на Девлин. През повечето време Асеососо говореше, без да го поглежда. Вождът бе поел ролята на съветник. Предаваше устната традиция и раздаваше правосъдие по същия начин, по който това беше правено поколения наред в неговото племе. Поглеждаше Девлин само от време на време. Гледайки право напред, Суа се обръщаше и към Тули. Думите му бяха обикновени, но и тържествени, защото говореше за законността. Съдържанието на речта му беше ясно. Асеососо обясняваше колко е важно семейството и какви са задълженията на Тули към племето Матаи.

След официалното слово и след знака на Девлин, че е разбрал вожда, Асеососо се усмихна и стисна ръката му. После наклони глава към него и заговори по друг начин, като бизнесмен. Подчерта, че спечеленото от Тули ще бъде изпратено в банковата сметка на семейството. Накара Девлин още веднъж да обясни как Тули ще бъде обезщетен в случай на смърт или злополука. Девлин каза, че агентите на „Пасифик Рим“ не могат да бъдат застраховани поради естеството на работата им, но съществува фонд от средствата, събрани от печалбата на компанията. Семейството на Тули щеше да получи един милион долара — или за да покрият разходите по лечението, или в период от десет години в случай на смърт.

Вождът кимна с разбиране. Стиснаха си ръцете още веднъж и официалната част на срещата свърши.

Ритуалът вдъхна на Девлин спокойствие и чувство за обновление и решителност. Той вече бе планирал ходовете си, но беше достатъчно опитен и зрял, за да познава стойността на духовната сила. Сега нещо друго, нещо неосезаемо щеше да ръководи действията му. Асеососо му бе предал част от обаянието си.

После вождът придоби трети облик — на приятел. Изправи се в цял ръст. Лицето му засия в широка приятна усмивка. Потупа Девлин по рамото и рече:

— Добре, поговорихме си, а сега, съберете всички за вечеря, а ние, мъжете, ще пием кава 1 1 Упоително питие от полинезийски пипер. — Б.пр. , нали?

Цели пет минути Девлин твърдо, но учтиво обяснява, че не може да остане за церемонията с кава. Предишния път му бяха нужни два дни, за да се отърси от вцепеняващото въздействие на кава. По този начин племето почиташе госта си. Събитието беше незабравимо, но Девлин отклони поканата.

Последва сбогуването и мечешките прегръдки и най-после семейните дела приключиха. Девлин и Тули се качиха в колата и поеха по дългия път за Уайкики. Минаха покрай няколко красиви плажа с ослепителнобял пясък. Девлин не устоя и каза:

— Тули, искам да поплувам.

Самоанецът го потупа по рамото и рече:

— Да. Добра идея, шефе. Белият ти задник ще хване слънчев загар. Ще изглеждаш много по-добре. Като островитянин. И аз ще поплувам.

Паркираха встрани от пътя.

Тули предимно се носеше по вълните, докато Девлин плува усърдно в продължение на четирийсет минути. Когато излезе, той се почувства ободрен и освежен. Общуването с Асеососо несъмнено го бе заредило с настроение и енергия. Въпреки усиленото плуване му се щеше да продължава да се движи. Тули и Девлин тръгнаха по брега, оставяйки се на слънчевите лъчи да изсушат телата им.

Двамата представляваха внушителна гледка. Бяха почти еднакви на ръст, но Тули тежеше двайсет и пет — трийсет килограма повече. Девлин имаше едър кокал и силни мускули, а самоанецът — огромни кокали, тежки мускули и щедър пласт плът.

Тули се усмихваше на слънцето, разтъркваше солената вода по гърдите и раменете си и размахваше ръце. Изведнъж попита:

— Вождът е добър човек, нали?

— Много е специален.

— Затова е вожд. Видиш ли го, веднага разбираш, че е вожд.

Девлин кимна. Представи си спокойното лице на Асеососо и почувства вътрешната му сила.

— И така, какъв е планът, братко?

Девлин вече му бе казал какво разследва. Само спомена, че Били Кранстън означава много за него и Тули прие това, без да задава въпроси.

— Първо ще отида на Биг Айланд — започна Девлин. — Искам да поговоря с полицията. Да видя какво представлява градът. Да намеря хотел. Ти ще дойдеш след един-два дни. Ще се настаниш в къщата, която е наела госпожа Банкс. Ще се правиш, че не ме познаваш. Аз също. Така няма да те свържат с мен. Ако Били е бил убит, не след дълго хората, които стоят в дъното на цялата история, ще разберат какво търся. А може би вече знаят.