Джон Кларксън - Хавайска жега

От офиса наизлязоха мъже. Онези, които бяха на улицата, се завтекоха към камионите. Кий ги наелектризира за броени секунди. Скочи на капака на камиона, с който бе дошъл, и изкрещя:

— Те идват за вас, момчета. Имате само една алтернатива — да се биете сега или да умрете като бездомни кучета по-късно.

Хората се втурнаха към него. Той издаваше заповеди, а те сновяха напред-назад, за да ги изпълняват. Годините на натрупван гняв, отчаянието, бедността и липсата на възможности намериха отдушник и възпламениха действията им.

Уили, Кимо и други двама оцелели след престрелката в ранчото започнаха да раздават оръжия.

— Барикадирайте пътищата — викаше Кий. — Никой да не излиза или да влиза тук. Заловете всички в този шибан град. Затворете ги в културния дом. Хайде, бързо!

Кий насочи пушката си към небето и нададе боен вик. Дори Лийлани беше хипнотизирана от него. И в същия миг осъзна, че е свидетелка на въоръжен бунт. Върна се в ресторанта точно когато Уолтър се показа да види кой крещи. Лийлани не знаеше какво да прави. Реши да избяга през кухнята, но трима от мъжете на Кий нахлуха в заведението. Единият блъсна Уолтър в стената, а другите двама се нахвърлиха върху Лийлани и я измъкнаха навън. Тя се съпротивляваше, но единият я удари в стомаха и изкрещя:

— Престани, кучко.

Тя се преви на две и загуби сили. Чуха се гърмежи. Главорезите на Кий обикаляха из магазините и изкарваха хората на улицата. Неколцина граждани оказаха съпротива, но бандитите се скупчиха около тях и ги укротиха с ритници.

Половин час по-късно Кий вече стоеше на покрива на „Вилидж Ин“ и гледаше през лазерния мерник. Пътищата от двете страни на града бяха блокирани. Четирима-петима мъже бяха препречили достъпа от източната част с коли и с камиони и стреляха по всяко превозно средство. Повечето автомобили и пикапи обръщаха незабавно, но един голям камион на телефонната компания бавно се насочи към града. Пред него вървеше полицай, който регулираше движението. Обърка се от задръстването и тръгна към барикадата, за да разбере какво става. Големият камион бавно го последва.

Кий видя как един от хората му се прицели с гранатомет „Драгун II“, зареден с противотанкова мина. Другите започнаха окуражително да се смеят. Вече бяха разбрали как да задействат мощното оръжие. Човекът стреля от седящо положение и откатът го повали на земята. Останалите нададоха одобрителни възгласи. Мината порази четиритонния камион с такава сила, че го повдигна на около три метра във въздуха. Кабината се пръсна на парчета и наоколо се разхвърчаха кабели. Останките от камиона рухнаха с трясък и образуваха димяща купчина.

Взривът стъписа всички. А секунда по-късно хората на Кий започнаха да викат и да стрелят във въздуха. Ченгето и телефонните техници се скриха в канавката.

— Задници — ухили се Кий и насочи мощния лазерен мерник надясно, докато съзря хората си в другия край на града.

Там имаше четирима души, които бяха блокирали пътя с няколко коли. Единият стоеше на покрива на едно от превозните средства и бе подпрял на тринога 7.62х51-милиметрова лека картечница М60. Други двама стояха на шосето. Всички държаха карабини М16.

Пред барикадата спряха два автомобила, които обърнаха веднага, щом главорезите на Кий размахаха оръжията. Но Кий забеляза един пълен човек, облечен в износени работни дрехи, който надничаше от пикапа си, за да види какво става. Кий го познаваше. Мъжът се казваше Едуард. Беше фермер и работеше в една овощна градина за авокадо на юг от града. Човекът слезе от пикапа си и извика нещо на хората, стоящи пред импровизираната барикада.

Кий сякаш чуваше думите му: „Какво става тук, по дяволите? Сигурно сте полудели. Що за бъркотия? Не можете така“.

— Застреляйте онова дебело копеле — измърмори Кий.

В същия миг един от бандитите насочи леката картечница М60 и откри огън по пикапа на фермера. Превозното средство подскочи и се огъна. Резервоарът избухна. Шофьорът се вцепени за миг, после бързо изскочи от пикапа и се хвърли в канавката. Другите също започнаха да стрелят. Кий се заслуша в далечната канонада и видя как потокът от куршуми обсипа горящата кабина на пикапа. Гумите експлодираха. Металът се разкъса. Хората му се смееха, но той измънка:

— Трябваше да стреляте по онзи шишко, а не по пикапа.

Кий прибра лазерния мерник и тръгна по покрива. Провря се през тесния отвор и слезе по стълбата, водеща към западния край на верандата. Бързо прекоси фоайето и излезе от хотела. После се отправи към офиса си.