Харлан Коубън - Невинният

— Да.

— И нанасяш първия удар по брака ми посредством онези снимки.

— Макс го измисли всъщност. Щеше да използва собствения си апарат, но после му хрумна, че ще е много по-убедително, ако вземе твоя. Ако нещо се обърка, Тали остава на топа на устата — той е на снимката, той държи чантата ти. Но най-напред имаме нужда от неговата помощ.

— За Ема Лемей.

— Да. Тали е тъпа горила. Двамата с Макс отиват при Ема, за да я накарат да проговори. Но тя отказва да те издаде. Независимо от всичко, което й причиняват. И те засилват натиска, докато прехвърлят границата.

Оливия затваря очи.

— Значи това — тя сочи обстановката с широк жест, — нашето присъствие тук, всичко трябва да се превърне в елемент от твоята славна победа. В щастливата за тебе развръзка. Така ли, Кими? Прибираш ми парите. Разбиваш ми сърцето с новината, че няма ни дъщеря, ни дявол. И после какво?

Кими мълчи известно време и казва:

— Не знам.

— Напротив, Кими, много добре знаеш. Дароу и Тали не биха ме оставили жива.

— Дароу… нищо не можеше да зависи вече от него.

— Защото го уби ли?

— Именно. — Тя се усмихва. — Знаеш ли колко пъти този кучи син си е свалял гащите в една кола с мене?

— Заради това ли го уби?

— Не.

— Защо тогава?

— Трябваше да спра цялата тази работа и затова бе нужно да ударя първа.

— Смяташе, че той ще те убие?

— За такава сума Макс Дароу е в състояние да убие собствената си майка. Да, бях силно уязвена, когато научих… Даже може да се каже, бях шокирана. А за Макс си мислех, че сме заедно в един кюп. Но той започна своя игра и аз трябваше да й сложа край.

— Какво имаш предвид?

— Ами… — От цялото й същество струи изтощение. — Майната му на всичко. Важното е, че Макс не обичаше свидетели. Аз съм курва, на която е неразумно да се разчита. Мислиш ли, че той би се изложил на такъв риск?

— А Чарлс Тали?

— Мъжът ти го засече. И проследи. След оня побой Тали избягва. Обажда се на мен. Аз съм на етажа под твоя. Той се е посрал от страх — ченгетата идвали. А той е пуснат под гаранция. Една стъпка накриво — и чао, до живот. Казвам му да чака на стълбището.

— Нарочно го правиш, за да излезе, че убиецът е Мат.

— Такава е идеята на Макс от самото начало — да насади както Тали, така и мъжа ти. Реших, че това не влиза в противоречие с моите планове.

Оливия поглежда старата си приятелка. Прави стъпка към нея.

— Винаги съм си мислила за тебе. Не съм те забравила нито за миг. Не вярваш ли?

— Вярвам, но това не е достатъчно.

— Страхувах се. Ема каза, че ако ни надушат, всичките ще загазим. Отново ще започнат да търсят записа. А ние не знаем къде е. Ще ни убият.

— Погледни ме — казва Кими.

— Гледам те.

Тя изважда пистолет.

— Виж на какво съм заприличала.

— Кими!

— Какво?

— Не съм искала да стане така. Страх ме беше да умра.

— Сега разбирам.

— И съм бременна.

Кими свежда глава.

— И това ми е известно. — Пистолетът в ръката й потреперва.

Оливия прави още една крачка напред.

— Няма да убиеш бебето.

Лицето на Кими посърва. Гласът й едва се чува.

— Заради лентата.

— Какво за лентата, Кими? — И сега Оливия разбира. — О, господи…

— Проклетата лента. — Сълзи се стичат по лицето на Кими. — Заради нея загина Касандра. От нея започна всичко.

— Господи! — Оливия преглъща. — Касандра не я е откраднала от Клайд. Ти си била!

— Заради нас, Канди. Нима не разбираш? Този запис бе нашият билет към новия живот. Щяхме да получим голяма бала пари. Щяхме да избягаме, ти и аз — точно както го мислехме. Това бе нашият голям шанс. Но ето че се прибирам, а някой взел, че те убил…

— През всичките години… през цялото време си се обвинявала заради моята смърт…

Кими едва успява да потвърди с глава.

— Толкова съжалявам…

— Бях като гръмната, когато научих, че си жива. Толкова те обичах! Не разбираш ли?

Оливия разбира. Човек тъжи не само за починалите, но и за себе си, за онова, което би могло да бъде. И ето че трябва да поемеш върху себе си вината за смъртта на най-близкия, на оня, с когото си мечтала и кроила планове. Живееш със съзнанието за този грях цели десет години и един ден научаваш, че са те измамили…

— Можем да оправим всичко — обажда се Оливия.

Кими се изправя.

— Погледни ме.

— Искам да ти помогна.

Силен удар по вратата.

— Отворете! Полиция!

— Убих двама души — проговаря Кими. После се усмихва — усмивка на гримиран за погребение труп, от която Оливия настръхва. — Що за живот е това? Дойде моят ред, нали ти казах. Моят ред да избягам.