Харлан Коубън - Невинният

Кайра продължава:

— Чудех се как да ви го кажа.

Мат и Оливия са като вкаменени.

— Не ти наруши договора, Оливия. Сестра Мери Роуз го стори.

— Как така?

— Виждаш ли, аз винаги съм знаела, че съм осиновена.

Оливия допира уста с длан.

— Мили боже!

— И когато започнах да ровя около това осиновяване, доста бързо научих, че рождената ми майка е била убита.

Оливия издава някакъв скърцащ звук. Мат остава онемял.

Оливия, казва си той, е от Айдахо. А Кайра идва от един от онези щати…

— Исках да разбера повече. Затова издирих полицая, водил тогавашното разследване.

— Макс Дароу — подсказва Мат.

Кайра кимва.

— Казах му коя съм. Той изглеждаше обхванат от искрено желание да ми помогне. Записа си всичко — къде съм родена, името на доктора, с една дума — всичко. Даде ми адреса на Кими Дейл. Посетих я.

— Ама нали Кими каза, че… — възразява немощно Мат.

Кайра го поглежда, но той и сам млъква. Отговорът е очевиден. Дароу отново държи нещата под контрол, като не казва истината на Кими. За какво му е да я открехва, че на хоризонта наистина има дъщеря? Откъде да е сигурен, че Кими, вече емоционално нестабилна, няма да кривне по друг път, ако разбере, че пред себе си вижда плътта и кръвта на Канди?

— Извинявай — казва Мат. — Продължавай.

Кайра се обръща бавно към Оливия.

— Та отивам аз в караваната на Кими. Тя ме приема много мило. И като си говоря с нея, обзема ме неустоимо желание да науча още за теб. Искам да… Искам — да, зная как звучи това сега, но у мен се поражда желание да открия убиеца. И продължавам да ровя. Разпитвам наляво и надясно. И тогава ми се обажда сестра Мери Роуз.

— Как така…

— Искаше да помогне на някое от старите си момичета май. Да направи добро. Чула с какво се занимавам и ме потърси сама.

— И ти каза, че съм жива?

— Да. Пълно объркване. Абсолютен шок. Както те мисля за мъртва, сестра Мери Роуз ми казва, че ако правя каквото ми нареди, мога и да те открия. Но трябва да си отваряме много очите, казва тя. Не исках да те изложа на опасност. Исках просто да… Исках, много исках да те намеря.

Мат обръща поглед към Марша.

— И ти ли знаеше?

— Довчера не. Тогава ми каза.

— Как стана така, че дойде да живееш на това място?

— Отчасти късмет — отвръща Кайра. — Търсех начин да се приближа до тебе. Сестра Мери Роуз се готвеше да ми помогне да започна работа в „Дейта Бетър“. И тогава научихме, че Марша се нуждае от детегледачка. Сестра Мери Роуз се обади в „Света Филомена“ и оттам дадоха моето име.

Мат си спомня сега, че Марша попада на Кайра посредством нейната църква. Кой би се усъмнил в препоръката на една монахиня?

— Искам да знаеш — продължава Кайра с поглед, устремен към Оливия, — че просто изчаквах подходящ момент. Но тогава се обади сестра Мери Роуз. Преди три седмици. Предупреди ме да си мълча, докато ми каже, че вече може. Уплаших се, но й вярвах. Затова се подчиних. Дори не знаех, че е убита. А нощта, когато се появихте тук двамата, бях готова да ти кажа. Затова и дойдох втория път. Но Мат вече бе тръгнал да бяга.

Оливия става, отваря уста, затваря я. Прави нов опит:

— Значи ти… си ми…

— Дъщеря. Да.

Оливия пристъпва предпазливо към Кайра. Протяга едната си ръка. След това се сеща нещо и я отпуска.

— Как се чувстваш, Кайра? — пита тя.

Кайра се усмихва, а усмивката й толкова много прилича на майчината, че Мат се пита къде са му били очите до този момент.

— Нищо ми няма — казва тя.

— Щастлива ли си?

— Да, много.

Оливия не казва нищо.

Кайра прави стъпка към нея.

— Добре се чувствам, наистина.

И сега Оливия се разплаква.

Мат поглежда настрани. Няма място за него в тази ситуация. Долавя риданията и звуците, издавани от две същества, за да се успокоят взаимно. Мисли за изминатия път, болката, затвора, неправдата, годините и казаното от Оливия по повод на този живот, този простичък живот, който е достоен да се биеш за него.

Ти се казваш Мат Хънтър.

Изминала е година.

Ланс Банър ти е поднесъл своите извинения. Няколко месеца остава нащрек, но сетне, по време на едно съседско парти, те кани да му станеш помощник-треньор в детския баскетболен отбор. Племенникът ти Пол, напомня той като те потупва по гърба, също участва в него. Та какво ще кажеш?

Казваш да.

В края на краищата купуваш онази къща в Ливингстън. Сега работиш в дома си — консултираш „Картър Стърджис Ко“. Най-големият ти клиент е Айк Кайър. Плаща добре човекът.