Харлан Коубън - Невинният

— Адам, много е късно за това.

— Да, така е.

Тя паркира колата.

— Все още имаш приятели.

— Знам. Свързах се с тях. Затова ти се обаждам.

— Какво общо…

— Граймс ще потули случая със записа.

— Какви ги дрънкаш?

— Ако се разчуе, съсипва ми семейството.

— Не може просто да се унищожи тази касета.

— Никому не е нужна повече. Граймс и хората му ще го уредят заради мене. Имат нужда само от твоето сътрудничество.

И в този момент тя разбира какво се готви да направи Адам. Обзема я паника.

— Почакай, Адам, изслушай ме.

— Двамата с Кал ще паднем на огневата линия.

— Адам, недей! Чуй ме!

— Граймс трябва да получи шанс да уреди нещата.

— Помисли за децата си…

— Вече го сторих. Семействата ни ще получат всички обезщетения и компенсации.

— Баща ми, Адам — промълвя Лорън с насълзени очи, — сложи край на живота си. — Нямаш представа какво ще причиниш на…

Но той не слуша.

— От тебе се иска само да си затвориш устата. Ти си добър следовател. От най-добрите. Моля те в името на моите деца.

— Дяволите да те вземат, Адам, чуй ме!

— Сбогом, Лорън.

И затваря.

Лорън оставя колата на паркинга. Излиза разплакана, вдига яден поглед към небесата, а в далечината — готова е да се закълне — се разнася мощен изстрел.

Вратата на стая В се отваря. Оливия чака.

Когато Кими влиза, двете жени се споглеждат. Очите и на двете са насълзени също както преди няколко часа.

Но сега и преди нямат нищо общо.

— Ти разбра — проговаря Кими.

Оливия поклаща глава.

— Много мислих.

— И?

— Ти се направи, че не помниш Макс Дароу. А той ти бе клиент по онова време. Главното е обаче обстоятелството, че всички приемат Дароу за автор на онази обява. А той няма как да знае, че по този начин може да ме извади на светло. Само приятел, и то добър приятел — най-добрата ми приятелка — би могла да е наясно с това, че не спирам да издирвам детето си.

Кими влиза в стаята.

— Ти просто ме захвърли, Канди.

— Знам.

— Щяхме уж да го направим заедно. Споделих с теб мечтите си. Ти с мене — твоите. Винаги сме си помагали една на друга. Забрави ли?

Оливия поклаща глава.

— Ти ми обеща.

— Да, обещах.

Кими на свой ред клати глава.

— През всичките години те мислех за умряла. Аз платих за погребението ти, знаеш ли това? Жалеех за тебе. Плаках като луда месеци наред. Правех какво ли не за Макс — без пари — само и само да се добере до твоя убиец.

— Трябва да разбереш: никому не можех да кажа. Двете с Ема…

— Какво? — почти крясва Кими. — Обещала си?

Оливия замълчава.

— И аз умрях заедно с тебе. Това ясно ли ти е? Мечтите. Надеждата да се измъкна от този живот. Всичко си отиде заедно с тебе. Нищо не ми остана.

— Как…

— Как разбрах, че си жива ли?

Оливия кимва.

— Два дни след идването на онова момиче на прага ми цъфва Макс Дароу. Казва, че той я е пратил. Не ти е никаква дъщеря. Пратил я да ме изпита.

Оливия нищо не разбира.

— Да те изпита ли?

— Да. Той знае, че сме близки. Предполага, че знам къде си. И ми прави постановка. Изпраща някакво момиче да се представи за твоя дъщеря, а после ме дебне. Дали няма да потърся връзка с теб. Но вижда единствено как отивам да поплача на твоя гроб.

— Много съжалявам, Кими.

— Можеш ли да си представиш какво ми стана, когато Дароу отново дойде и ми показа протокола от аутопсията? Казва, че покойната има някакъв идиотски дефект, който категорично изключва възможността да роди. Казва ми, че си жива — и знаеш ли какво правя аз? Поклащам глава. Не мога да повярвам. Как бих могла? Канди никога не би ми сторила подобно нещо, казвам аз. В никакъв случай не би ме зарязала. Но Макс показва снимка на убитата. И там виждам Касандра. И прозирам истината. Виждам цялата картинка.

— Поискала си да отмъстиш — обажда си Оливия.

— Да… Отначало. — Кими свежда поглед. — Но всичко се обърка. Стана толкова шантаво…

— Ти си помогнала на Дароу да ме открие. Твоя е идеята за онази обява. Знаела си, че ще се хвана.

— Да.

— Значи ти си организирала и срещата. В мотела.

— Не сама. Ако бях само аз… — Кими млъква с празен поглед. — Толкова ме болеше…

Оливия кимва безмълвно.

— Но, да, исках да получа възмездие. Плюс голяма сума. Този път аз ще започна отначало. Най-накрая идва и моят ред. Когато обаче Макс и Тали заминаха за Джърси — Кими така тръска глава, сякаш иска да изхвърли нещо от нея, — всичко излезе от контрол.

— Искала си да ме нараниш — отбелязва Оливия.