Харлан Коубън - Невинният

Разнася се остър глас:

— Не мърдай! Полиция! Хвърли оръжието!

Лорън Мюз.

Долинджър се извръща. Мат пада. Поглежда отдолу лицето на канарата. То е озадачено. Лорън Мюз не се вижда никаква.

Мат знае как ще протекат нещата. Долинджър сега се пита защо не я вижда. След това ще съобрази, че тя е току-що долетяла от Нюарк и като представител на местната власт няма право да носи оръжие в самолета.

Значи няма пистолет и сега блъфира.

Оливия пълзи към Кими Дейл. Мат поглежда натам. Погледите им се срещат.

— Бягай — раздвижва безмълвно устни той. Поглежда отново Долинджър.

Той вече се е ориентирал в новата обстановка. Отново насочва оръжието си към Оливия.

— Недей! — крещи Мат.

Сгъва крака и ги изхвърля напред като две мощни бутала. Мат знае едно-друго за мръснишките похвати при уличен бой. Известно му е, че по-големият обикновено побеждава по-малкия, но сега не му е до победа. Сега всички мисли и действия са насочени към това, да спаси жена си. Трябва да направи достатъчно, за да може тя да избяга.

Мат знае още нещо: дори най-едрият и силен мъж има същите уязвими точки по себе си, каквито имат всички останали.

Мат приготвя дланта си за саблен удар. Скочил на крака, той уцелва противника си точно в средата на слабините. Гигантът ахва и се превива в кръста. При това движение увлича и Мат със себе си. Той се опитва да се съпротивлява, но масата на федералния е преголяма.

Уязвимите места, повтаря си Мат, търси уязвимите места.

Прави рязко движение с глава назад и намира носа на Долинджър. Агентът изревава и се изправя. Мат поглежда към мястото, където бе стояла жена му, и не вярва на очите си.

Оливия не е избягала. Коленичила край Кими, тя се занимава с приятелката си — трескаво се опитва да спре кръвотечението от крака й.

— Махай се! — крясва Мат.

Долинджър се е свестил от удара. Пистолетът отново гледа към Мат.

Откъм другия край на караваната се разнася вик и Лорън Мюз се мята върху гърба на канарата. Посяга към лицето му. Мъжагата се дръпва назад с окървавени нос и уста. Отхвърля Лорън както вол муха — с едно потрепване на гърба. Тя се блъсва силно в стената. Мат скача на крака.

Търси уязвимите…

Опитва се да уцели Долинджър в очите, но не успява. Едва стига до шията на врага.

Също като тогава.

Също като преди много години в един студентски град с момчето на име Стивън Макграт.

Мат не се колебае.

Стиска с все сила. Намества палците във вдлъбнатината на гърлото и натиска още по-силно.

Очите на Долинджър изпъкват. Но ръката с оръжието е вече свободна. Вдига я към главата на Мат. Той маха едната ръка от гърлото му. Опитва се да отклони дулото. Пистолетът гръмва. Нещо горещо се врязва в плътта над бедрото му.

Кракът увисва. И другата ръка освобождава гърлото на Долинджър.

Сега вече няма накъде. Той впива поглед в очите на Мат и започва да натиска спусъка.

Разнася се изстрел.

Очите на Долинджър изпъкват още малко. Куршумът е попаднал в слепоочието. Огромният мъж се стоварва върху пода. Мат се извръща и поглежда жена си.

Тя държи малък пистолет. Отива при нея. И двамата поглеждат надолу. Кръвта на Кими Дейл се стича от рана над лакътя.

— Не си забравила, значи — обажда се тя.

Оливия се усмихва.

— Какво да забрави? — пита Мат.

— Нали ти бях казала — отвръща Оливия. — Кими винаги носи пистолет в ботуша си. Просто ми трябваха две-три секунди да се добера до него.

Лорън Мюз седи срещу Харис Граймс, шеф на бюрото на ФБР в Лос Анджелис. Той е сред най-могъщите федерални служители в района и не е никак щастлив.

— Нали си давате сметка за това, че Адам Йейтс ми е личен приятел — казва той.

— Да, споменавате го за трети път — отвръща Лорън.

Разговорът протича в някаква стая на Медицинския център „Уашоу“ в Рино. Граймс присвива очи и захапва долната устна. После пита:

— Престъпила ли сте правилата на субординацията, Мюз?

— Вече и аз три пъти ви разказах какво се случи.

— Направете го още един път. Веднага.

И тя го прави. Има много неща за прикриване. Цялото повествование отнема часове наред. Много въпроси остават открити. Йейтс го няма. Никой не знае къде е. А Долинджър е мъртъв. Лорън научава, че и той е обичан от колегите си.

Граймс се изправя и разтърква брадичка. В стаята има още трима федерални агенти. Всичките са свели глави над планшети и усилено записват. Сега им е ясно. Никому не се иска да повярва, но видеозаписът с Йейтс и Касандра е повече от красноречив. Макар и неохотно, те започват да възприемат нейната хипотеза. Само че не я харесват.