Харлан Коубън - Невинният

Тя се поколебава.

— Кажете само да или не.

— Да.

Той връчва двайсетарката и вади нова.

— Сега тук ли е?

— Само с да или не?

— Точно така.

— Не.

Дава и тези двайсет. Измъква още три подобни банкноти.

— Тези ще получите, ако ми кажете къде мога да я намеря.

Сервитьорката обмисля предложението. Мат държи парите пред погледа й.

— Може да си е у тях. Стана нещо странно. Смяната й е до единайсет, но тя изфуча навън преди час с някаква жена.

Лорън го поглежда, но Мат и с око не мигва. Лицето му е безизразно. Добавя още двайсет. Изважда и снимка на Оливия.

— С тази ли?

Сервитьорката видимо се уплашва от нещо. Не отговаря. Но и не е нужно. Лорън е вече на път към вратата. Мат оставя доларите и я следва.

— Какво има? — пита я той.

— Върви, върви — отвръща Лорън. — Имам вече адреса на Кими Дейл.

Кими пъха касетата във видеото.

— Трябваше да се сетя — отбелязва тя.

Оливия остава седнала на дивана и чака.

— Спомняш ли си онази ниша в кухнята? — пита Кими.

— Да.

— Три, може би четири седмици след твоето убийство купувам едно голямо шише растително олио. Вземам стълба, за да го кача върху най-горната лавица, и там, към тавана на нишата, виждам прикрепено с тиксо ето това. — Тя кимва към видеото.

— Гледала ли си го?

Кими свива рамене.

— Какво има на нея?

Тя понечва да каже, но само посочва с глава екрана:

— Виж сама.

Оливия изправя снага. Налива си още вино. Кими кръстосва помещението, кърши ръце и не поглежда екрана. За известно време там има само електронни смущения. След това изведнъж се появява позната до болка сцена.

Спалня.

Кадрите са черно-бели. В долния десен ъгъл личат дата и час. Върху ръба на леглото седи мъж. Тя не го познава.

Мъжки глас шепне.

— Това е господин Алекзандър.

Господин Алекзандър — ако това е истинското му име — започва да се съблича. От дясната му страна се появява жена и се заема да помага.

— Касандра — обажда се Оливия.

Кими кимва.

Оливия се мръщи.

— Клайд е снимал клиенти?

— Да. Но извратени.

Двамата участници на екрана са голи. Касандра е върху мъжа в този момент. Гърбът й е извит. Устата отворена. Двете чуват стенанията на фалшива страст — по-измислени дори от рисуван филм.

— Мисля, че ми стига толкова — обажда се Оливия.

— Аз не мисля така — възразява Кими.

Натиска бутона за превъртане напред. Действието на екрана забързва. Променят се пози, разменят се позиции. Не трае дълго. Мъжът се облича и изчезва за нула време. Тогава Кими отпуска бутона и скоростта става отново нормална.

Касандра приближава обектива. Усмихва се насреща. Оливия затаява дъх.

— Виж я само, Кими, толкова е млада.

Кими престава да кръстосва. Допира пръст до устните си и сочи екрана.

Разнася се мъжки глас:

— Това е за спомен на господин Алекзандър.

Оливия прави гримаса. Прилича на Клайд Рангор, който се мъчи да преиначи гласа си.

— Забавлява ли се, Касандра?

— Много — отговаря Касандра монотонно. — Господин Алекзандър е направо велик.

Кратка пауза. Касандра облизва устни и поглежда към някого, който е извън кадър, сякаш си чака реда.

— На колко години си, Касандра?

— На петнайсет.

— Сигурна ли си?

Тя кимва.

— Миналата седмица ги навърших. Ето ми кръщелното. — Тя поднася документа към обектива. За известно време картината е неясна, но после някой оправя фокуса. Касандра държи хартията близо половин минута. Родена в благотворителния център на Нампа, Айдахо. Родителите са посочени като Мери и Силвестър. Всички дати личат напълно ясно.

— Господин Алекзандър искаше някоя на четиринайсет — казва Касандра така, сякаш чете реплики от сценарий, — но после каза, че и аз ставам.

Екранът угасва.

Оливия седи мълчалива. Кими също.

— Господи — промълвява най-накрая Оливия.

Кими кимва.

— Клайд не само ги изнудва с проститутки — отбелязва Оливия. — Подхвърля им непълнолетни. Показват си кръщелните за доказателство. Даже представя нещата така, сякаш самите клиенти настояват за невръстни момичета, но при всички случаи, дори мъжът да твърди, че е мислел проститутката за стогодишна, това си остава сериозно престъпление. Този тип, този господин Алекзандър, рискува не само семейния живот и кариерата си — като едното нищо може да отгърми в панделата.

Кими замълчава.

Екранът оживява отново и върху него се появява друг мъж.

— Господин Дъглас — пояснява шепнещият глас.