Харлан Коубън - Невинният

Соня пита:

— За какво говориш, Мат?

Той подава лист хартия.

— Какво е това? — пита Соня.

— Разпечатка на телефонни разговори.

Когато идва на себе си в болницата, моли Лорън да му я набави. У него мъждука слабо подозрение — само толкова. Но нещо около плана за отмъщение на Кими… нещо му пречи да повярва, че всичко е рожба на нейното въображение. Твърде изчистено е всичко, прекалено злонамерено не само спрямо Оливия… но и против самия Мат.

— Тази разпечатка е от телефона на някой си Макс Дароу от Рино, Невада — съобщава Мат. — Той се е обаждал на съпруга ви осем пъти през миналата седмица.

— Нищо не разбирам — обръща се Соня към Кларк.

Но той затваря очи.

— Макс Дароу е полицай — обяснява Мат. — Разбрал един път коя е Оливия, той започва разследване. Научава, че съпругът й е бивш затворник. Влиза в контакт с вас. Не знам колко сте му платил, господин Макграт, но всичко е толкова логично. С един куршум — два заека. Както партньорът на Дароу казва на моята жена, той играе собствена игра. С вас.

Соня се обажда:

— Кларк?

— В затвора му е мястото на тоя — излайва той. — А не на обяд с тебе.

— Какво си направил, Кларк?

Мат пристъпва по-близо.

— Всичко свърши, господин Макграт. Искам да се извиня още един път за случилото се. Знам, че няма да приемете тези извинения. Разбирам ви. Много ми е мъчно за Стивън. Но има още едно нещо, което се надявам вие да разберете.

Мат прави още една стъпка напред. Двамата мъже почти допират носове.

— Ако усетя отново присъствието ви в близост до моето семейство — казва Мат, — ще ви убия.

Мат си тръгва. Оливия остава още секунда-две. Поглежда най-напред Кларк, а сетне Соня Макграт, сякаш за да запечата в съзнанието им казаното от мъжа й. После се извръща, настига го и го хваща за ръка, без да погледне назад.

Мат потегля от къщата на Макграт. Доста време двамата мълчат. Радиото свири. В един момент Оливия се навежда напред и го изключва.

— Всичко това е малко гадно — обажда се тя.

— Знам.

— Какво излиза? Караме нататък, все едно, че нищо не се е случило.

Мат поклаща глава.

— Не мисля, че е така.

— Започваме отначало?

— И това не го мисля.

— Е, поне изяснихме докрай тази история.

Той се усмихва.

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— Всичко ще бъде наред.

— Само това не ми стига.

— Нито на мен.

— Всичко ще бъде фантастично.

Пристигат пред къщата на Марша. Тя тича да ги посрещне, прегръща едновременно и двамата. Пол и Етан я следват по петите. Кайра стои край входната врата със скръстени пред гърдите ръце.

— Господи — проговаря Марша, — какво се е случило с вас двамата?

— Дълга история.

— Кракът ти…

Мат махва с ръка.

— Дребна работа.

— Страхотен бастун имаш, чичо Мат — възхищава се Пол.

— Яка работа — присъединява се Етан.

Всички приближават вратата, където е застанала Кайра. Мат си спомня как му помогна да избяга.

— Благодаря ти за онези писъци.

— Няма защо — изчервява се тя.

Кайра отвежда децата в задния двор. Мат и Оливия започват да разказват. Марша е цяла в слух. Разказват й всичко. Нищо не пропускат. Тя ги слуша с благодарност. Когато свършват, предлага:

— Да ви нахраня сега.

— Няма…

— Сядайте.

Те се подчиняват. Оливия поглежда встрани. Мат усеща огромна празнота.

— Обадих се на Сингъл.

— Благодаря ти.

— Ще открием детето ти.

Оливия кимва, но целият й вид издава недоверие.

— Трябва да се поклоня пред гроба на Ема. За сбогом.

— Разбирам.

— Просто не мога да повярвам, че е свършила толкова близо до нас.

— Какво искаш да кажеш?

— Това бе част от уговорката. Знаехме новите си имена, разбира се. Но никога не сме влизали във връзка. Мислех си, че продължава да живее в Орегон.

Мат усеща някакъв гъдел в гръбнака. Става прав.

— Какво има? — пита го Оливия.

— Ти не си знаела за пребиваването й в „Света Маргарита“?

— Не.

— Но тя ти се е обаждала.

— Кога?

— В качеството си на сестра Мери Роуз. Има разпечатка на телефонните й разговори. Търсила те е.

Оливия свива рамене.

— Не й е било трудно да ме открие. Знаеше новото ми име. Сигурно е искала да ме предупреди.

Мат поклаща глава.

— Цели шест минути.

— Какви шест минути?

— Толкова е траял разговорът. И освен това не те е търсила у нас. Звъннала е тук.

— Нищо не разбирам.

И тогава друг глас се обажда:

— Тя говори с мене.

И двамата се обръщат. Кайра пристъпва в стаята. Марша стои зад нея.