Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— И ти го окъпа с хладка водица.

Болд прибра в джоба си фаса, изхвърлен от Мълрайт, и поясни:

— Просто му дадох онова, от което той се нуждаеше — достоен начин да си тръгне оттук. Срещата с родителите е важна, а той иска хората да го възприемат като важна фигура. Дафни всеки ден се занимава с тези неща. Май и аз съм се заразил от нея.

— Не бих имал нищо против да зарази и мен с нещо — подхвърли Ла Моя.

— Моля те, престани.

Дафни Матюс, психологът на полицейското управление, беше изключително красива жена. А когато Матюс работеше в екип с Болд, от тях двамата просто нямаше по-добри.

Ла Моя и Болд застанаха точно до кухненската врата и се загледаха в нахвърляните безразборно марли и в необичайните червени конфети, разпръснати по пода. Ла Моя надяна ръкавиците си.

— Каква е тази червена гадост? — попита Ла Моя.

— Афиди — отвърна Болд.

— Значи използва въздушен TASER, а не обикновена електрошокова палка? — Въздушният TASER изстрелваше зарядно устройство, в което имаше няколко заострени сонди. С помощта на фини жици те пренасяха електричния заряд на устройството — по своята същност това си беше електрошокова палка, която можеше да действа от разстояние. След изстрелването на зарядното устройство от оръжието се посипваха характерни по цвят и по форма частички, които приличаха на конфети и които се наричаха афиди. — За пръв път чувам за това.

— Можем да предположим, че именно тази подробност не бива да се разгласява — рече Болд.

При серийните престъпления никога не се разкриваха всички улики и доказателства, открити по време на разследването, защото по този начин се предотвратяваше възможността разни шантави откачалки да започнат да копират престъпленията. Близо до конфетите се виждаха оплетените тънки жици и сондите.

— Така ли? Да, ама аз трябва да зная всички подробности, щом именно от мен се очаква да направя съдбоносното обаждане и да потвърдя, че този случай е под юрисдикцията на специалния отряд.

— Флеминг знае за тези отвличания много повече от нас. Работи върху този случай вече шест месеца, през което време бяха отвлечени десет деца. Няма да е чак толкова фатално, ако се окаже, че неговите момчета разполагат с повече доказателства и ако се наложи той да поеме ръководството над операцията.

— Кажи това на Хил — посъветва го Ла Моя.

— Слава богу, не ми се налага да го правя. Това си е твоя работа.

— Нали точно това се опитвам да ти кажа — додаде Ла Моя. — И недей да забравяш, че рано или късно ще седнеш зад бюрото на Шосвиц и тогава също ще трябва да й докладваш.

— Само че този момент още не е дошъл — сви рамене Болд.

Да се приеме, че това разследване е в правомощията на специалния отряд, означаваше да се привлече вниманието на обществеността в цялата страна, да се стигне до вътрешни боричкания за власт и контрол, всеки ден в четири часа да се провеждат оперативки съвместно с хората от ФБР. Но първата стъпка вече бе направена. С появата си на местопрестъплението Мълрайт вече бе дал знак, че ще стане именно така.

Ла Моя скицира разположението на кухнята в бележника си. Не пропусна боклуците и афидите.

— Тя му отваря задната врата, прави около пет крачки и той я зашеметява.

Болд не отговори нищо. Огледа мястото, на което бе паднало момичето.

Мълчанието му се стори твърде многозначително за Ла Моя. Той разгледа внимателно синия контур и ревизира мнението си.

— Естествено, всичко зависи от това дали е била обърната с лице, или с гръб към него, когато я е зашеметил.

— Да, така е.

— Ако е била с гръб… да! Прави няколко крачки и се свлича на земята. Но ако е била обърната към него… — Ла Моя продължи да обикаля из стаята.

Болд завърши изречението му вместо него.

— Това означава, че тя може би го е пуснала вътре доброволно.

— Момичето затваря вратата, онзи тип изчаква около минута, за да се увери, че са сами, и тогава я зашеметява. Тя пада на земята.

Болд не се намеси и този път. Остави бившия си подчинен сам да си изясни нещата.

Ла Моя продължи.

— Извършителят тръгва да търси детето — това при условие, че все още не е знаел къде се намира детската стая. — Погледна към Болд, опитвайки се да получи някаква подкрепа. — Ама ти наистина добре имитираш Марсел Марсо.

— Нямаш нужда от мен, Джон. Това е, което се опитвам да ти кажа.

— Значи дойде само за да ми угодиш?

— Не, дойдох, защото исках да сравня онова, което бях прочел в предварителните доклади, с нещата, които бих могъл да намеря на сцената на престъплението. Анализ, сравнения. Онова, което Бюрото ни е казало, или пък е премълчало в предварителните си доклади, ми дава информация не само за заподозрения. То ми позволява да преценя до каква степен федералните са готови да ни се доверят, разкрива ми начина, по който работи Флеминг. — Той замълча за миг, а после додаде: — Къде е било малкото момченце през цялото това време?